Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 168

Мелиса, чието тяло гореше в буйни пламъци, се извиваше сладостно в прегръдката му. Дъхът й идваше на неравни тласъци, а когато Доминик сведе глава към гърдите й, от гърлото й се изтръгна дрезгав стон.

Без да осъзнава какво прави, тя се изви насреща му, предложи му се и когато устните му се сключиха около набъбналото връхче на гърдата й, бе понесена от замайващата вълна на удоволствието.

Пръстите му се плъзнаха по плоския корем и спряха за миг върху гъстите светли кичурчета между краката й, пред да намерят мястото, което търсеха.

Интимността помежду им беше още твърде крехка и смущаваща. Мелиса се вцепени от срам. Сякаш се уплаши от удоволствието, което й предстоеше. Сковаването й обаче не уплаши Доминик. Той надигна глава към нея и дрезгаво помоли:

— Отвори краката си… Не се бой… Сигурен съм, че ще ти бъде хубаво… както и на мен…

Тя се подчини безмълвно и разтвори стройните си бедра. Мъжът издаде доволна въздишка и пръстите му си проправиха път между гъстите кичурчета. Мелиса бе пронизана от непозната досега наслада. Отначало той я милваше нежно и постепенно увеличаваше желанието й, докато цялото й тяло се разтърси от силни тръпки и от устните й се отрони страстна молба:

— Моля те… вземи ме… искам да те почувствам в себе си… Обезумял от желание, Доминик се надигна и проникна в нея с един-единствен мощен тласък. Двамата застинаха за миг неподвижни, вгледани един в друг, вкусвайки невероятното чувство на съединение.

Все още неподвижен, Доминик я целуна с неизказана нежност и едва след това се задвижи ритмично в топлата й утроба, увеличавайки до краен предел страстта на телата им. Въпреки мощното желание, което напираше в слабините му, той отчаяно се стараеше да удължи сладостта на сливането.

Мелиса, вкопчила се в него с ръце и крака, усети сдържаността му, видя изкривените му черти, чу неравното му дишане и това още повече усили възбудата й. Хълбоците й се раздвижиха, за да се нагодят към ритъма му, краката й се надигнаха, за да го приеме още по-дълбоко в себе си. С всеки тласък в утробата й се разгаряше все по-силен и изпепеляващ огън. Бедрата й се извиваха и тръпнеха, от гърдите й се изтръгваха сладостни стонове. Когато сладкото мъчение стана непоносимо, екстазът обхвана изведнъж цялото й тяло, изля се като мощна вълна и я накара да извика от удоволствие.

Викът й сложи край на желязното му самообладание. Тялото на Доминик се разтресе под напора на освобождаването. Докато страстта бавно отшумяваше, двамата лежаха с преплетени тела и усещането за уморено доволство беше по-приятно дори от елементарните сили, които бяха бушували само до преди минута.

Двамата дълго не се помръднаха. Никой не искаше да наруши интимността, никой не смееше да се опълчи срещу трудностите, които все още не бяха отстранени от пътя им. Първата силна жажда беше удовлетворена, но потребността от милувки и нежности остана. Доминик я целуна, обзет от внезапна благодарност, че съдбата я бе въвела в живота му. А когато тя се раздвижи под тежестта на тялото му, задържа ръцете й и думите му прозвучаха като милувка: