Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 163

— Тази стара лисица! — промълви той, люшкайки се между възхищението и гнева. — Как не се сетихме, че опитен мошеник като него не може да не е замесен в тази афера. Трябва да ти кажа, че това никак не ме учудва. Джейсън също няма да се изненада, че зад пътуването на Лейтимър се крие любимият му чичо. — Лицето му беше замислено. — Все пак се учудвам, че Роксбъри е избрал именно Лейтимър за целите си — обичайно той използва хора с характер, не негодници.

— Такива като теб и Джейсън ли? — ухили се Доминик.

— Точно така.

Двамата поговориха още малко и се оттеглиха по стаите си, тъй като изчерпаха темата, а и самите те се чувстваха изчерпани. Въртяха се дълго в самотните си легла, като всеки горещо желаеше да е някъде другаде — а именно в обятията на съпругата си.

Ако се учуди, че на сутринта бе поздравена от девера си, макар ясно да помнеше как бе помахала за сбогом на него и Леони, Мелиса не допусна да се забележи нищо. Тя се усмихна учтиво и направи всичко, което се изискваше от една съвършена домакиня. А що се отнасяше до собствения й съпруг… и към него щеше да прояви същата безлична учтивост.

И никой, най-малко Морган, не се учуди, когато след закуска пристигна Леони, изписала на лицето си полуупорита, полусъкрушена усмивка, под предлог, че иска да си побъбри с Мелиса. След половин час, през който двете обсъдиха и последната подробност от изминалата вечер, Морган, все още облечен във вечерния си костюм, подкани жена си да си тръгват и Леони се съгласи с многозначителна усмивка. Тя побърза да се сбогува и милостиво позволи на съпруга си да й помогне при качването.

Докато Морган и Леони погребваха окончателно различието в мненията си, Доминик и Мелиса мълчаха упорито. Когато Мелиса запази през целия ден хладната учтивост на домакиня към гост, явил се неканен, Доминик се раздразни до крайност.

Той знаеше много добре, че жена му няма да му повярва — разбира се, само в случай, че му бе позволено да й разкрие истината. Двамата с Морган бяха засегнали и този проблем в нощния си разговор и бяха стигнали до извода, че колкото по-малко говорят за Лейтимър, толкова по-добре. Морган бе описал в толкова ярки краски реакцията на Леони, че Доминик се уплаши. Та двамата бяха женени повече от десет години! Досега не беше разбрал дали Мелиса умее да си държи езика зад зъбите и това го правеше несигурен. Като цяло, ситуацията беше отвратителна, не на последно място и защото изгледите да има нормален брак с Мелиса се стопяваха с всеки миг. Признанието, че иска да води нормален семеен живот, му струваше много сили. При това имаше предвид не само общото легло — о, не! За негов ужас се потвърдиха опасенията, че иска точно това, което вече имаше брат му Морган — изпълнена с любов и доверие брачна връзка.

След като Морган и Леони се сбогуваха, Доминик прекара времето си да наблюдава Мелиса, която усърдно се хвърли в домашната работа, подпомагана от мисис Мийкс. Двете надзираваха със строги очи почистването на къщата и градината. Младата съпруга се преструваше, че изобщо не забелязва мъжа си, макар в действителност да трепереше от нерви.