Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 107

Доминик, станал отново сериозен, запита раздразнено:

— А кога ще го направим — ако зависеше от теб?

Добила известна увереност в себе си, Мелиса отвърна небрежно:

— Може би след няколко седмици, когато се опознаем по-добре.

Доминик изпухтя презрително.

— Скъпа моя, трябва да ти обясня едно: във всички други области имаш пълна свобода на действие, но тъй като именно физическото желание беше онова, което ни заведе пред олтара, аз нямам никакво намерение да изоставям съпружеските си задължения.

Сърцето й подскочи болезнено.

— Щом така смяташ, аз няма да те спра. Можеш да правиш с мен, каквото искаш — промълви с мъченическа физиономия тя и дълбоко въздъхна: — Ще се принудя да търпя присъствието ти в леглото си, за да не ме обвиниш в неизпълнение на моите задължения.

Мелиса очакваше бурна реакция от страна на съпруга си — гняв, отвращение, разочарование, — но за нейно учудване Доминик избухна в смях.

— Много добре — отговори делово той. — Ти ме предупреди, че нямаш намерение да проявиш отзивчивост, а аз от своя страна те предупреждавам, че съм решен да си доставя всички възможни удоволствия. — Още преди Мелиса да осъзнае значението на думите му, телените очила бяха смъкнати от носа й. — И първото от тези удоволствия ще бъде да те освободя от тази смешна роля!

Доминик изгледа сърдито старите очила, отвори прозореца и ги запрати надалеч в мрака.

— Готово — прошепна меко той. — Отдавна трябваше да го направя. — Той погледна Мелиса с такава настойчивост, че дъхът й спря. — А сега предстои същинското удоволствие.

Като плаха сърна, стресната от хищно животно, Мелиса направи скок встрани, за да се спаси. Ала Доминик улови раменете й и с дразнеща лекота я притисна до себе си. Тялото му се разтърсваше от трудно подтискан смях. Той приближи уста до ухото й и пошепна:

— Помни, че трябва да изпълниш съпружеските си задължения без съпротива.

Вбесена, неспособна да устои на собствената си възбуда, Мелиса го изгледа мрачно. При тази интимна близост съпротивата й се топеше като сняг на слънце. Потискайки предателската реакция на тялото си, тя процеди през стиснати зъби:

— Как се осмели да хвърлиш очилата ми! Имам нужда от тях!

Мъжът поклати глава.

— Не и за онова, което смятам да направя — промърмори дрезгаво той и посегна към косата й, за да извади фуркетите от строгия кок. Само след секунди медноцветните къдрици нападаха по изваяните рамене. Доминик огледа доволно свършената работа, видя зачервените бузи и кехлибарените очи на Мелиса, затъмнени от неподдаващо се на определение чувство. Страх? Копнеж? Гняв? Доминик не можеше да го определи, но не се разтревожи от това. Вече не можеше да устои на изкушението и устните му се впиха в нейните. От гърлото му се изтръгна дрезгав стон. Той я зацелува като умиращ от жажда, отдавайки се изцяло на настойчивото, примитивно усещане, което го обзе при допира до устните й. Искаше да я възбуди, да я вкуси, да се наслади на сладостта й. Изследва бавно кораловите устни, после натискът се засили. Тази жена беше истинско предизвикателство за него. Изкушаваше го с всяка частица от тялото си, отнемаше му способността да разсъждава. Целувката му стана почти брутална.