Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 106

Доминик направи няколко крачки и спря на сантиметри от нея. В този миг Мелиса успя да възвърне част от самообладанието си и бунтовният й дух отново се раздвижи. Твърде късно осъзна, че не е избрала подходящо място за сблъсъка — трябваше да се изправи в средата на стаята, не толкова близо до стената. Както беше застанал пред нея, той й отрязваше пътя за бягство, а близостта му беше повече от смущаваща. Объркана, тя прехапа устни и избягна погледа му, за да не прочете триумфа в очите му.

— Страх ли те е, Мелиса? — попита тихо Доминик. Топлият му дъх погали бузата й.

— Разбира се, че не! — отвърна смело тя и го удостои с леден поглед.

— Слава Богу, че не си плашлива. Никога не ми е било приятно да обезчестявам девици, да не говорим пък за страхливи… — В сивите му очи блесна нещо като съжаление. — Честно казано, не мога да си представя как бих се любил с някоя плаха девица.

Смутена, Мелиса сведе очи. Изобщо не забеляза, че Доминик беше опрял ръце на стената от двете страни на главата й. Ала усети с цялото си същество топлината и силата, която се излъчваше от мускулестото му тяло.

— След като девиците не са по вкуса ти — промърмори хладно тя, — не е ли по-добре да отложим консумирането на брака ни?

С неприкрито чувствена усмивка Доминик разтърси тъмната си глава.

— Не, скъпа. Представата, че съм първият ти любовник и изобщо че съм твой любовник, ме държа буден много нощи и след като най-после успях да отстраня от пътя си всички препятствия, няма да си откажа нищо от това удоволствие…

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Устата на Мелиса пресъхна, кръвта заби лудо в слепоочията й. Без да може да реагира, тя проследи с поглед как Доминик сведе лице към нейното. Леката милувка на устните му я накара да потръпне от наслада. Постара се да прикрие реакцията на тялото си и отвърна глава настрана.

— Ами ако аз не желая да се любя с теб? — попита задавено тя. Не смееше да го погледне, тъй като й беше по-лесно, когато красивото му лице не беше непрекъснато пред очите й. Устните му продължиха да милват бузата й, топлият му дъх, ухаещ на бренди, опари кожата й, когато тихо произнесе:

— О, разбира се, че искаш, скъпа…

Мелиса трябваше да положи отчаяни усилия, за да се почувства засегната от самоувереността му. Ала в чувството за обида се примеси замайващо очакване. Без да обръща внимание на тежестта в стомаха, тя хвърли бърз поглед към него и веднага си пожела да не го беше направила — леката подигравка в сивите очи усили възбудата й. Трябваше да разкъса тази сладка мъгла, с която Доминик я беше обвил без никакви усилия.

— Досега не бях срещала такава надменност! — прошепна тя.

— Може и така да е, но ти забравяш, че вече съм те целувал и съм те държал в обятията си — а тогава нямаше нищо против близостта ми — заяви сухо той.

— Тогава… беше различно — заекна тя. — Не бяхме женени.

Очите му просветнаха развеселено.

— Разбирам. Приемала си прегръдките ми само защото не сме били женени.

Мелиса си пое дълбоко дъх и се постара да обясни.

— Исках да кажа друго. Тази сватба просто не биваше да става и… — Тя се поколеба и прибързано заключи: — Мисля, че не е правилно да консумираме брака си още днес.