Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 109

— Е, по всичко личи, че си се излъгал.

Самоуверената му усмивка накара сърцето й да забие по-бързо.

— Излъгал съм се значи? — повтори небрежно той. — Не, скъпа, не съм — само че за момент забравих възбуждащата ти противоречивост.

Думите му съдържаха твърде много истина, за да може да я оспори. Вместо гнева, които изпитваше досега, Мелиса едва устоя на напора да избухне в луд смях.

От вниманието на Доминик не убягна потръпването на устните й, той също се засмя и я вдигна на ръце.

— Стига толкова сме приказвали — произнесе решително той и сивите му очи засвяткаха дяволито.

Разкъсвана между желанието да се присъедини към смеха му и напора да му залепи една плесница, Мелиса престана да се съпротивлява. Доминик беше просто неустоим и тя трябваше да се примири с факта, че още от самото начало битката е била загубена. Ала изреченото в пристъп на гняв признание, че никога не е искал да се омъжва за нея, се вкорени дълбоко в паметта й. Решена да опази глупавото си сърце от още болка, тя проговори високомерно:

— Би трябвало да знаете, мистър Слейд, че се съгласявам само за да изпълня съпружеския си дълг.

Доминик я изгледа широко ухилен, после меко я положи на леглото.

— Аз също ще изпълня своя съпружески дълг — по най-добрия начин.

Без да бърза, той издърпа колана на халата си и го захвърли настрана. Мелиса едва успя да погледне мускулестите, гъсто обрасли с черни косъмчета гърди, преди лицето му да се сведе към нейното и устните му отново да завладеят цялото й същество. Безсилна, тя се отдаде на омаята, излъчваща се от силното му тяло.

Беше се страхувала, че той ще се нахвърли върху нея като диво животно, но сега, след като си бяха казали всичко, мъжът й сякаш не бързаше да упражни правата си и се задоволяваше с целувки, които едва не я накараха да обезумее. А когато ръцете му тръгнаха да изследват тялото й, я заля вълна на чисто, първично удоволствие. Забравила всичко около себе си, тя лежеше, без да се помръдва, без да мисли за нищо друго, освен за онова, което правеше Доминик с нея. Топлите му устни се плъзгаха по гърдите й, обикаляха около връхчетата, а когато се сключиха около кораловото зърно, от гърдите й се изтръгна сладостен стон. В слабините й нахлу вихрено желание и тя престана да мисли. Дори през ум не й мина, че Доминик беше подготвил грижливо тази еротична вихрушка.

Реакцията на Мелиса, която издаваше желание, го окуражи да продължи да атакува сетивата й. Устните му се отделиха от гърдите и се върнаха към устата й. Ръцете му се спуснаха надолу по разголената й плът.

Преди Мелиса да успее да протестира, Доминик беше съблякъл и останалите й дрехи. Той се отмести малко настрана и с едно-единствено движение захвърли купчинката бельо на пода. После огледа със замъглени от страст очи стройното голо тяло и възхитено сравни кадифената кожа със затоплен от слънцето мед върху цъфнала лавандула. В неподвижното й тяло срамът се бореше със страстта.