Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 105

Всъщност, Мелиса не си правеше илюзии, че ще успее да се пребори със собственото си физическо желание. Много добре знаеше какво въздействие оказва Доминик върху сетивата й. Нали затова се бе стигнало до тази женитба? Ако беше замесена от друго тесто, сигурно щеше да се нахвърли като тигрица върху него още след първата милувка и да му издере очите. Споменът за миговете, когато се разтапяше под целувките му, я накараха да изкриви лице. Кой знае как щеше да реагира днес тялото й…

Все пак тя щеше да отложи неизбежното. Щеше да направи поне един опит да му се противопостави. А после, когато Доминик я вземеше в обятията си и я целунеше, онзи сладостен огън отново щеше да пламне в жилите й и тогава… От гърлото й се изтръгна угрижена въздишка. Трябваше, непременно трябваше да направи нещо, за да не се издаде.

Когато Доминик я видя, Мелиса остана доволна от реакцията му. В първия миг помисли, че съпругът й ще се разкрещи с пълен глас — и ще й даде възможност да започне първата брачна кавга. Когато погледът му обхвана стройната й фигура, усмивката на лицето му се изпари, топлият блясък в очите му изчезна. Както доволно установи Мелиса, Доминик остана изненадан и разочарован от вида на жена си.

С лудо биещо сърце тя зачака гневното избухване, което неминуемо щеше да последва. Това беше най-доброто, което можеше да й се случи, защото така щеше да има повод да му отговори по същия начин. Толкова по-голямо беше смайването й, когато след първите искри на ужас в очите му отново просветна веселие. Лицето му се разведри, той се поклони и попита с подигравателно провлечен глас:

— Мис Мелиса Сеймур?

Точно така, пред него беше киселата стара мома Мелиса Сеймур, която бе видял за първи път в обора на Уилоуглен с лопата за тор в ръка. След като вече знаеше какво се крие зад този маскарад, Доминик неволно се запита как беше допуснал да го заблудят толкова лесно. Въпреки строгата фризура и разкривеното лице, фините черти на лицето й и прекрасната кожа бяха повече от видими. И той отново потръпна при мисълта какво удоволствие щеше да му достави изследването на всяко кътче от това прекрасно тяло.

Мъжът й май се забавляваше за нейна сметка! Мелиса потрепери от ужас. Нищо не излезе, каза си обезкуражено тя. Все пак направи последен опит да продължи играта и отговори с най-надменния си и леден тон:

— Тъй като днес ни венчаха, вече се наричам мисис Мелиса Слейд. Би трябвало да го знаеш.

Ала днес нищо не беше в състояние да изтръгне Доминик от сладостното опиянение, в което беше изпаднал. Той я огледа от глава до пети, после втренчи жаден поглед в гърдите й.

— Как мога да забравя — промърмори дрезгаво той. — Нали през последните часове съм мислил само за това…

При тези думи сърцето на Мелиса направи скок. Без да смее да си поеме дъх, тя го погледна с очакване. Очите й останаха приковани в неговите, ароматът на силното му тяло и споменът за жадната, търсеща мъжка уста я завладяха отново.