Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 108
Шърли Бъзби
Уловена в ръцете му, пленница на собственото си тяло, Мелиса се разтърси от непознати досега сладостни тръпки. Нищо не можеше да се сравни с усещането за жадния мъжки език, изпълнил устата й.
Той вземаше всичко, което му се предлагаше, без да прикрива дивото желание, което бушуваше във вените му. Мелиса с болка осъзна колко е безпомощна. Тя престана да се съпротивлява и се отдаде на прегръдката му, забравила всичко на света освен Доминик и сладката омая, която се излъчваше от него.
Мелиса беше почнала да смята, че няма нищо по-възбуждащо от тази целувка, когато силните мъжки ръце я притиснаха до твърдите му хълбоци и я потриха о набъбналата му мъжественост. Ето че се беше излъгала. Усещането беше толкова силно, че й се зави свят. Колко хубаво беше да усети, че е обект на такова силно желание. Ала тази мисъл изчезна, както се беше появила. Доминик беше открил копчетата на гърба и когато роклята се плъзна по краката й, Мелиса подскочи уплашено.
Разярена, че бе допуснала това, Мелиса се откъсна от устните му и прошепна, без да си дава сметка, че гласът й звучи умолително:
— Престани! Веднага престани… моля те!
Притворил очи, Доминик я гледаше с непроницаема физиономия.
— Не мога… Аз те желая и ще те взема, все едно искаш ли или не. — Погледът му се плъзна по белите рамене и пълните гърди, освободени от тесния корсаж, и устните му пламнаха от желание да ги вкусят. Крайно време беше да свали тази глупава рокля! Все пак той се постара да откъсне поглед от прелестите й и я погледна в очите. — Мелиса, каквито и да са причините за този брак, ние вече сме женени и ще останем мъж и жена до края на живота си. Аз не исках този брак — всъщност, аз изобщо нямах намерение да се женя, — но тъй като допуснах да ме уловиш в този прастар женски капан и двамата трябваше да се подчиним на традицията, възнамерявам да направя брака ни истински. — Усмивката му издаваше съжаление. — Странно… Представял съм си всевъзможни затруднения, но никога не съм помислял за проблеми в леглото.
Думите му бяха правилно прицелени и Мелиса усети остро пробождане в сърцето. Тайно в себе си обаче трябваше да признае, че съпругът й е прав. Досега винаги беше реагирала бурно на близостта му и той нямаше как да не да приеме, че жена му с готовност ще го последва в леглото. Но тя в никакъв случай не можеше да му признае, че също го желае и че перспективата да стане негова жена я изпълва с нетърпеливо очакване. Тъй като осъзнаваше болезнено, че Доминик не споделя нежните й чувства, Мелиса взе твърдото решение да крие от него, че съвсем не е безчувствена към чара му. Никога нямаше да му позволи да надникне в сърцето й! Изгледа го дръзко, отметна глава назад и промърмори:
