Читать «Среднощен маскарад» онлайн - страница 104

Решена да прояви само хладна учтивост, тя склони глава и отвърна равнодушно:

— Много ти благодаря за любезността.

Очевидно Доминик беше очаквал много повече от едно просто „благодаря“, но не се изненада особено от сдържаността й, защото беше започнал да свиква с неочакваните й реакции. Нямаше да се учуди дори ако Мелиса се беше засегнала от този великодушен жест. Всъщност, тази бърза смяна на настроения, това люшкане между сдържаността и гнева го възхищаваше и предизвикваше; в един момент Мелиса се усмихваше меко и с копнеж, а в следващия го удостояваше с поглед, способен да забие в земята някой по-слаб от него. Беше успяла да го примами в коварния си капан, но се държеше така, сякаш бракът с него беше последното нещо, към което се стремеше. Е, днес най-после щеше да пожъне първите плодове от проявената глупост. Бе допуснал да се оплете в мрежата й, но сега щеше да се наслади на прекрасното й тяло. И досега беше убеден, че онази вечер не е бил с ума си.

Следващия час двамата прекараха в опознаване на новия си дом. Доминик не можеше да престане да мисли за физическите удоволствия, които ги очакваха, затова не възрази, когато след лека вечеря, сервирана в трапезарията, Мелиса побърза да се оттегли в своята спалня на първия етаж. С чаша бренди в ръка той си представяше как младата му жена се съблича и се загръща в изкусително неглиже. Когато желанието му стана непоносимо, той остави чашата си и изскочи от трапезарията.

Влезе в спалнята си, свали бързо официалния си костюм, изми се в приготвения леген и навлече халата, оставен от камериера му Бартълъмю. Сърцето му биеше неравномерно. Той прекоси с две крачки малката гардеробна, която делеше двете спални, и натисна бравата на вратата й.

Меките жълти и лавандулови тонове, в които беше боядисано голямото помещение, излъчваха гостоприемна топлина. Гардеробът и красивата тоалетна масичка от розово дърво, както и двете тапицирани със зелена коприна кресла бяха съвсем нови. Леглото, избрано от Доминик, не беше чак толкова разкошно като онова, което ги очакваше в Таузънд Оукс, но изглеждаше задоволително. Балдахинът, изработен от меко падащ материал, подчертаваше тежките, богато резбовани подпорни колони и разкриваше красивата лавандуловосиня покривка. Изненадан, че не намира жена си в леглото, Доминик огледа стаята. Мелиса беше застанала пред един от големите прозорци, които заемаха цялата предна стена.

Междувременно тя не бе останала бездейна. След освежаваща баня бе отпратила Ана, сръчната и весела камериерка, която й беше намерил Доминик, и бе потърсила куфара, донесен по нейна заповед от Уилоуглен. Намери го забутан в дъното на шкафа и го разтвори на пода, за да се облече за първата си брачна нощ според своите собствени представи.

Тя сама не знаеше какво всъщност иска да постигне, но много се надяваше, че видът й ще издигне непреодолима бариера между нея и съпруга й. Не можеше просто така да приеме Доминик в леглото си — това означаваше поражение и разумът й се съпротивляваше с всички сили. Тя огледа дрехите си и решително стисна устни. Каквото и да я очакваше, тя трябваше да предприеме нещо, за да спаси гордостта си.