Читать «Измяната» онлайн - страница 62

— Нито пък аз съм елф! — изсумтя ядосано Горат.

Старицата отново се наведе напред.

— Вярно, не ми изглежда да си зъл. Ама наистина приличаш на Лизли. Трябва да си негов близнак, тъй да знаеш.

Джеймс махна на Айван и му подхвърли една монета.

— Погрижи се да нахранят тази жена — нареди той и пак се обърна към нея. — Та казваш, Лизли е тръгнал за Литън?

— Отпраши още преди няколко дни — каза тя. — Имал там среща с един господин. Страх ме е, че ще загази. Все се забърква в разни каши. А и се съмнявам онзи, с когото ще се среща, наистина да е „господин“.

Айван хвана старицата за лакътя, отведе я в ъгъла и сложи пред нея чиния с храна. Тя започна да яде, без да поглежда към Джеймс и спътниците му.

— Двойник? — подметна Горат.

— Възможно ли е някой да е пратил на пътя за Ромней човек, който прилича на теб? — попита Оуин.

Джеймс вдигна рамене.

— Не е изключено. И преди са го правили. Навремето срещнах двойник на принца в каналите на Крондор. Ако не бяха мръсните ботуши, щеше наистина да накара хората да повярват, че е Арута, и да създаде сериозни проблеми. — Той поклати глава и добави: — Но се съмнявам. Доколкото разбрах от думите на старицата, този Лизли не живее тук от вчера. Може наистина да става дума за съвпадение. Преди известно време някакви типове в Танерус искаха да поизтупат от мен праха заради неуредени сметки. Спасих се едва когато ги убедих, че не съм този, за когото ме вземат. На два пъти за по-малко от година оставам с впечатлението, че наблизо има човек, който прилича на мен, но от това, което чувам за него, май не ми прави услуги с приликата си. — Той отново даде знак на съдържателя да се приближи и го попита направо:

— Да си ме виждал и преди?

— Не съм сигурен — отвърна уклончиво Айван.

— Но одеве каза, че си ме виждал.

— Не. Казах, че ви взех за един друг човек.

— Кой? — попита Джеймс.

— Лизли Шайбата — отвърна Айван. — Тукашен мошеник, да си кажа правичката. Занимава се със съмнителни дела. Ала въпреки това е сериозен човек, ако трябва да се върши работа с него.

— Аха. — Джеймс кимна. — Отдавна ли го познаваш?

— Около десет години, с известни прекъсвания. Той често отсъства, понякога за повече от месец, дори година се е случвало да го няма. Никога не можеш да си сигурен какво е намислил. — Ханджията изгледа и тримата. — Ще поръчате ли още нещо?

— Не, това е всичко — отвърна Джеймс.

— Сега какво ще правим? — попита Оуин и се прозя.

— Аз ще се върна да си побъбря със старото приятелче Грейвс. А ти, като гледам, имаш нужда от дрямка. Довечера ще идем да слушаме лекцията на херцог Ги за Арменгарската битка пред местната младеж.

— Аз ще остана тук — заяви Горат. — Много добре зная какво стана при Арменгар. Нали бях там.

Джеймс се захили.

— Аз също. Но ще отидем. Не бива да разочароваме херцога, приятелю. Той може да ни създаде сериозни проблеми, стига да пожелае.

Горат изсумтя недоволно, но въпреки това се изправи и каза:

— Излизам да разузная наоколо. Доколкото разбрах от старицата, наблизо се навъртат мои сънародници. Ще ида да потърся повече сведения.