Читать «Измяната» онлайн - страница 63

— Хубаво — кимна Джеймс и също се изправи. — Поне има с какво да се занимаваме.

Джеймс и Горат излязоха. Оуин се приближи до Айван и попита:

— Мога ли да наема стая за тази нощ?

— При други обстоятелства щях да ви услужа с радост — отвърна Айван. — Но кралските войници ги заеха всичките.

— Има ли наблизо друг хан?

— Има един на половин ден път западно, но не бих ви го препоръчал. Има и друг, на половин ден път източно, но и него не бих ви препоръчал.

— А може ли да спя в конюшнята?

— Кралските войници няма да позволят, момко. Съжалявам.

Оуин се обърна и тръгна към вратата. Реши да се присъедини към Джеймс. Щом не можеше да поспи, поне щеше да се опита да научи още нещо за ишапското абатство.

За немалка изненада на Джеймс на лекцията на Ги имаше много присъстващи. Оуин се отпусна на един от столовете и се огледа сънено. Докато бяха в абатството, се бе разровил из библиотеката. Натъкна се на една интересна книга за магии, която веднага грабна вниманието му.

По време на лекцията Джеймс на няколко пъти го сръга, тъй като младият монах се унасяше в сън. Когато лекцията приключи, Джеймс бе принуден да признае, че старият комендант на арменгарската отбрана наистина е бил брилянтен стратег. Самият факт, че значителен брой оцелели бяха стигнали безпрепятствено до Ябон, въпреки че Зъберите на света гъмжали от жадни за човешка кръв таласъми и моредели, говореше за изключителните му способности.

Аудиторията посрещна края на лекцията с ентусиазирани аплодисменти и неколцина млади благородници изтичаха да разговарят с херцога.

— Почакай тук — рече Джеймс на Оуин и стана да се сбогува с Ги. — Да тръгваме — повика го, когато свърши.

— Накъде? — попита Оуин. — В града няма свободни стаи за нощувка.

— Можем да спим на пода на гостната в абатството и да тръгнем утре рано.

— Добра идея — кимна Оуин. — Очите ми направо се затварят.

— Защото не си се научил да пиеш ейл по никое време — усмихна се Джими.

Излязоха на пътя и за изненада на Оуин Горат незабелязано се присъедини към тях.

— Откри ли нещо? — попита го Джеймс.

— Следи из околностите. Съвсем скоро наблизо са минавали моредели.

— Друго?

— Групи хора се придвижват на север от града, но явно го избягват.

— Сигурно не искат да ги виждат. Накъде са тръгнали — на изток или на запад?

— И в двете посоки. Доста хора, които се движат в двете посоки, но се стараят да останат незабелязани.

Джеймс поклати загрижено глава.

— Проклет да съм. Тая работа не ми харесва.

Останалата част от пътя до абатството изминаха в мълчание.

— Е — посрещна ги Грейвс на вратата, — как мина лекцията?

— Липсваше ни някоя апетитна певица — промърмори Джеймс, но лицето му остана сериозно.

— Идният месец херцог Арман дьо Севини също ще изнася лекция — съобщи Грейвс. — След него е Бодуен дьо ла Тровил.

— Ще се постарая да присъствам и на двете — увери го Джеймс. — Ще ни настаниш ли някъде за през нощта?

— Можете да спите под масата в гостната, Джими. Стаите на горния етаж са заети от братята.

— Под масите звучи чудесно — кимна Оуин и извади завивките от раницата.

Горат последва примера му без коментар.