Читать «Измяната» онлайн - страница 61

— Какво е клакьор?

Джеймс се засмя.

— Театралните управители често ги наемат да ръкопляскат силно по време на представление, уж страшно им е харесало. Понякога става много смешно. Петима или шестима присъстващи ръкопляскат, докато останалите замерят актьорите със зарзават и ги освиркват.

— Хора! — Горат смаяно поклати глава.

Към тях се приближи съдържателят.

— Нещо друго, господа? — Той втренчи поглед в лицето на Джеймс, после разтърси глава. — Извинете. Взех ви за някой друг. — Та да искате още нещо?

— Ако до час не хапна нещо, след тази бира ще заспя на масата — оплака се Оуин. — Никога не съм пил толкова рано.

Горат изсумтя неодобрително, но не каза нищо.

— Каквото можете да ни предложите, уважаеми…

— Айван, господине — рече съдържателят, обърна се и се отдалечи.

Вратата на странноприемницата се разтвори и влязоха трима души. Джеймс, Оуин и Горат ги изгледаха с безпокойство. Влезлите обаче, изглежда, бяха местни: единият носеше дъска за шах. Настаниха се на една близка маса и двама заиграха, а третият ги наблюдаваше.

Айван се върна и им поднесе храна: сушено месо, сирене, варени зеленчуци и подсладени ябълки.

— Още ейл? — попита, след като остави подноса на масата. Джеймс кимна. Влязоха още двама с дъска за шах и той попита:

— Това тук често явление ли е?

— Турнирите ли? — попита Айван. — Разбира се. Точно затова на герба отвън има пешка. Тази странноприемница я отвори преди трийсетина години старият Баргист, а той беше голям играч. Оттогава тук непрестанно се отбиват пътници и местни, за да премерят сили на шах. Вие играете ли, господине?

— Не много добре… — измънка Джеймс. — Моят… господар ме научи на някои неща.

— Тук винаги можете да намерите някого, с когото да поиграете — каза съдържателят и отново ги изостави, тъй като го викаха от другите маси.

Вратата отново се отвори. Този път влезе дрипава старица. Мина през помещението и спря до Джеймс.

— Мислех, че си отишъл в Литън, Лизли. И откъде намери тия дрешки? — Тя опипа финия плат на дрехата му. — Като гледам какви са хубави, сигурно си ги свил от някой барон. — И му намигна съзаклятнически.

— Боя се, че ме бъркате с някого. Казвам се Джеймс…

— Джеймс значи? — прекъсна го тя. — Е, нека е Джеймс, щом настояваш. — Сръга го в ребрата и отново му намигна. — Като оня път, дето сдъвка сапуна, а после се просна и взе да бълваш мехури, а? Що пари прибра тогава от състрадателните. Нищо де, както кажеш. Бъди сега добричък и ми поръчай нещо за хапване. — Забеляза Горат и попита: — Момче, за к’во ти е тоя елф? Не знаеш ли, че носят лош късмет? Ей таквиз кат’ тоя убиха моя Джек и сега бунтуват народа в Сетанон. Какво си намислил?

— Какво е станало в Сетанон? — попита Джеймс.

Тя се наведе, премигна и разгледа лицето му отблизо.

— Ти не си Лизли! — Тупна го по рамото и попита: — Как се сдоби с неговото лице? — Изведнъж отстъпи назад и вдигна ръка към устата си. — Ай-ай! Ти ще да си някой зъл чародей! Приел си облика на Лизли, за да ме измамиш!

— Госпожо! — вдигна ръце Джеймс. — Ние не сме зли чародеи.