Читать «Измяната» онлайн - страница 64

Джеймс седна до бившия крадец, превърнал се в монах, и тихичко попита:

— Защо тук, Етан?

Абатът повдигна рамене.

— Не зная, Джими. Вече ти казах, че орденът държи да е близо до Сетанон. На няколко мили оттук възникна едно съвсем ново селище, нищо особено, дори не заслужава да го наречеш градче. Търговският път обаче е оживен и жителите му припечелват от търговия с керваните. Но тук можем да останем незабелязани и да пращаме наши хора, които да душат наоколо от време на време, колкото да се убедят, че няма промени в установеното положение.

— Забелязах, че и двамата лектори са хора, на които Батира има голямо доверие.

Грейвс кимна.

— Твърде много странни неща се случват напоследък, че да постъпва иначе. Някои от благородниците… — Той махна с ръка. — Вече не можеш да им се доверяваш като преди.

— Да не намекваш за предателство?

— Вече не зная какво да мисля — въздъхна Грейвс. — Навремето бях крадец, после ме прибраха в храма в Риланон, а сега са ми възложили особено трудна и вероятно опасна задача. — Той сведе очи, сякаш не смееше да погледне Джеймс. — Не зная дали съм достоен да я изпълня докрай.

— Етан, не съм те чувал да говориш така за себе си.

Грейвс въздъхна.

— Много неща не знаеш, Джими. Все още имам някои стари… връзки, ако мога така да ги нарека. От онези, които не се прекъсват лесно. Това поне трябва да ти е ясно.

Джеймс се засмя.

— Повече, отколкото можеш да си представиш. Аз самият имам смъртна присъда от Шегаджиите, в случай че прекося границите на техните владения, ала въпреки това го правя от време на време. И те си затварят очите, които означава, че им е изгодно.

— Дано наистина разбереш за какво говоря, когато му дойде времето. — Грейвс се надигна. — Отивам да си почина. Утре ме чака много работа. Лека нощ, Джими.

— И на теб, Етан.

Джеймс разгърна завивките си и легна до Оуин. Сънят дойде бързо. Докато се унасяше, се зачуди какво ли бе искал да каже Грейвс с думите „когато му дойде времето“.

Северният вятър свиреше в нощта. Джеймс се уви по-плътно в наметалото и протегна ръце към огъня, който озаряваше лицата на двамата му спътници. Пътят от Малаково средище за Силдън изглеждаше тревожно пуст в сравнение с Кралския друм за Саладор, но затова пък бе много по-пряк. Трите коня, които бе купил, хрупаха кротко трева.

— Джеймс — заговори Оуин, — има нещо, което не ми дава покой. Отдавна исках да го споделя с теб.

— Личи ти, че си обезпокоен — обади се Горат.

— И какво е то? — попита Джеймс.

— Усетих го, докато разговарях с Оракула… беше нещо като лошо предчувствие.

— Нищо чудно, като се имат предвид обстоятелствата — отбеляза Горат.

— Какво искаш да кажеш? — попита Джеймс, който не откъсваше внимателен поглед от Оуин.

— Оракулът бе разтревожен от нещо.

Джеймс помълча, сетне каза:

— Не съм специалист по тия въпроси, аз самият никога не съм се срещал с Оракула, но от това, което съм чувал, зная, че той може да предсказва всякакви бъдещета, с изключение на своето собствено.

— Бъдещета? — учуди се Горат.

— Не зная дали се изразявам точно — продължи Джеймс, — но веднъж магьосникът Пъг ми обясни, че бъдещето не е предопределено, а е резултат от множество постъпки и като променяме някои от тях, можем да променяме и него.