Читать «Измяната» онлайн - страница 60

— Лекция ли? — учуди се Джеймс и едва не се разсмя. — За какво? И пред кого?

Ги въздъхна.

— За Арменгарската битка и пред всеки, който иска да я чуе. — Той поклати глава, сякаш не можеше да повярва на думите си. — Спомняш ли си онзи разбойник Грейвс, дето ишапците го пратиха тук да основе ново абатство?

Джеймс кимна.

— Познавам Етан отпреди да чуе гласа на Всевишния. В онези дни беше един от най-големите биячи на Шегаджиите.

— Мога да си представя. Та той решил — а може би решението е на Ишапския храм в Риланон, — че тук, в Малаково средище, трябва да бъде основано училище, защото щяло да е „в центъра на Кралството“ и щели да идват „млади благородници от всички краища“. Щели да го нарекат колегиум. — Той понижи глас. — Имам чувството, че не вярват на нашето приятелче Пъг и на онова, което прави в Звезден пристан, и смятат да се заемат сами с възпитанието на младите благородници от Кралството. Освен това искат да разполагат с база близо до… — Погледът му се премести върху Оуин и Горат и той остави изречението недовършено.

Джеймс знаеше за какво говори: близо до Сетанон и Камъка на живота — и затова само кимна едва забележимо и отбеляза:

— Не забелязах кой знае колко млади благородници наоколо, Ги.

Ги се пресегна да го потупа игриво по главата, но Джеймс се отдръпна навреме.

— Ама и ти си един шегаджия, Джими, винаги си бил голям шегаджия. Ще си останеш същият дори някой ден да те направят крондорски херцог.

Джеймс се разсмя.

— Може би. И така, къде са споменатите млади благородници?

Ги въздъхна.

— Е, сигурно един-двама ще дойдат от околните райони. Точно затова препусках цяла нощ — за да стигна навреме. Проклетата буря забави кораба ми за Саладор с два дни, наложи се да яздим нощем. — Ги огледа празната си чаша. — И всичко заради пустата му лекция. Ще бъде в една къща в източната част на града. Не можеш я подмина — отпред ще стоят на пост кралски гвардейци. — Той се изправи. Джеймс пъргаво скочи, след него се надигнаха Оуин и Горат. — Луам ме помоли да свърша тази работа, докато уреждах някои въпроси по границата със Западните владения и като услуга към Ишапския храм. Не мога да откажа на краля, пред когото съм се клел във вярност. Но и ти също си се клел, тъй че не можеш да откажеш на мен. Искам от теб, приятелю, да присъстваш тази вечер на лекцията в ролята на клакьор. Сега ще ида да нагледам какво правят моите хора, а после възнамерявам да подремна.

С тези думи херцогът ги напусна. Горат се обърна към Джеймс и попита: