Читать «Измяната» онлайн - страница 56

Разнесе се бръмчене, стаята около тях затрептя. Миг по-късно се озоваха в съвсем различна стая.

— Къде сме? — попита Горат.

— В Малаково средище. — Джеймс отвори вратата и надзърна навън. — Тази къща е на приятели на принца. Дръжте се близо до мен, инак ще ви отсекат главите, преди да сте обяснили кои сте.

Бяха на втория етаж на сградата. Докато се спускаха по стълбите, един монах в простичко сиво расо се показа иззад ъгъла, погледна ги втрещено и отвори уста да каже нещо, но Джеймс вдигна ръка и каза:

— Братко, предай на игумена Грейвс, че сме тук.

Монахът се обърна и забърза по коридора. Джеймс ги отведе в едно помещение, вероятно някога било гостна на странноприемница. След минута при тях влезе едър мъж с къса прошарена брада.

— Джими, стари мошенико! — Той разпери ръце. — Кои са тези?

— Здрасти, Етан. Имаме среща с един човек, преди отново да се върнем в двореца, затова си позволихме да използваме цуранския прибор.

— Значи идвате направо от Крондор?

Джеймс кимна.

— Можете ли да ни заемете коне?

— Не, но ще пратя един от братята до конюшнята на Янси да вземе три коня. Ще ми кажеш ли каква е тази работа?

— Не. Но е важна — имай ми доверие.

— Изяли сме доста сол двамата с теб — заговори Етан Грейвс, — в мрачни дни, когато аз бях друг човек. Но макар да уважавам и почитам твоя господар, сега верността ми принадлежи на този храм. Ако по някакъв начин работата ти е свързана с Храма на Ишап, подканям те да ми кажеш.

Джеймс повдигна рамене.

— Бих го направил, ако можех. Но на този етап всичко, с което разполагам, са недоказани слухове. Все пак ще те посъветвам да бъдеш нащрек.

Грейвс се засмя.

— Че ние винаги сме нащрек. Защо иначе ще купуваме странноприемница, за да я превърнем в подвижен монашески орден?

— Тук всичко ли е наред?

— Сам ще видиш — отвърна Грейвс. — Познаваш мястото.

— Докато се върнем, ще докарат ли конете?

— И всичко друго, което ви е необходимо.

— Само коне. Останалото си носим. — Той потупа една от раниците. — Време е да тръгваме — обърна се към останалите. — Ще се върнем до час.

Когато излязоха от странноприемницата, Оуин я огледа. Сградата беше най-обикновена на вид, двуетажна, с конюшня отстрани, пристройка и паянтов склад. Беше построена в покрайнините на градчето, което се простираше на изток. Ишапските монаси тъкмо сменяха дървената ограда покрай пътя с каменна.

— Какво е това място? — попита Горат, докато вървяха на юг по пътя, който минаваше през една горичка.

— Една изоставена странноприемница, превърната в храм на Ишап.

— И с каква цел? — попита моределът.

— Недалеч оттук има едно място, което искат да държат под око.

— Кое е то? — попита Оуин.

— Не е необходимо да знаете.

Вървяха десетина минути през гората. Когато стигнаха една поляна, Горат се закова на място, сепнат от онова, което видя. Пред тях се издигаше перфектно изработена статуя на полегнал дракон с положена на земята глава и разгърнати криле, сякаш се готвеше да се надигне.