Читать «Измяната» онлайн - страница 55

Отпусна се едва когато видя, че влезлият е скуайър Джеймс.

— Здрасти — рече младият мъж.

— Здравей — отвърна Горат и седна. — Пак ли ще ме разпитват?

— Не — отвърна Джеймс. — Тръгваме за Ромней.

— Готов съм. И без това нямам никакъв багаж.

— Ще ни приготвят провизии, друго няма да вземаме.

— Предполагам, че ще ни отпуснат най-малко конен отряд, срещу евентуални атаки по пътя за Ромней.

Джеймс се засмя.

— Твърде много шум и притеснения. — Той бръкна под жакета си и извади странен на вид прибор — кълбо с множество ръчки по него, които можеха да се нагласят с един пръст. — Няма да яздим.

— А как ще стигнем там? — разнесе се един глас иззад Джеймс. Джеймс се обърна и видя, че зад гърба му е застанал Оуин.

— Ти не влизаш в бройката. Отиваме аз и Горат. А ти можеш да останеш тук или да се прибереш в Тимонс.

— Не мога да остана — отвърна Оуин. — Нямам никакво свястно занимание, а и не съм на служба при принца. Не мога и да се върна в Тимонс. Ами ако ме заловят по пътя и започнат да ме разпитват?

— Че какво толкова знаеш? — засмя се Джеймс.

— Зная, че отивате в Ромней.

— Това пък откъде го научи?

— Мога да разчитам карти и подслушах достатъчно от разговора между Горат и Локлир, за да предположа накъде сте се запътили. Освен това — добави Оуин умолително — аз съм от Изтока и познавам добре региона. Имам братовчеди в Ран, Кавел и Долт, а съм посещавал и Силдън и Ромней.

Джеймс поклати глава, сякаш си беше спомнил нещо, и рече:

— Може би няма значение… Всъщност сетих се, че веднъж преди много години двамата с Локлир имахме подобна препирня с едного, който също не ни искаше с него. Е, добре, можеш да дойдеш. По-добре да ни се мотаеш в краката, отколкото да те намерим някъде мъртъв.

Джеймс ги отведе в една празна стая, където бяха струпани различни оръжия и пособия за пътуване. Горат взе една сабя, огледа я и възкликна:

— Минога!

— Че е кръвопиец, няма съмнение — съгласи се Джеймс. — Но защо я наричаш с име на риба?

— Моят народ от планините й е дал това име — обясни Горат. — Още навремето, когато сме живели не в планините, а край бреговете на Горчиво море. — Той огледа с вид на познавач извитото острие на сабята и прецени на длан тежестта и баланса й. После я прибра в ножницата. — Няма да питам как една сабя, изкована от моите предци, е попаднала у вас.

— Сам можеш да предположиш — отвърна Джеймс и посочи трите раници. — Храна и други припаси, тъй като може да се наложи да походим. Все пак се надявам да свършим работа бързо.

— Къде е Локи? — попита Оуин.

— Тръгва след час с друга задача, по заръка на принца. Ще се срещна с него, след като приключим с Ромней. Това не е единственото желязо в жаравата, образно казано, макар че може да се окаже най-важното.

След като си събраха багажа, Оуин попита:

— А сега какво?

Джеймс отново извади кълбото и нареди:

— Застанете близо до мен. Горат, постави ръка на рамото ми, Оуин — твоята върху неговата. — Джеймс сложи лявата си ръка на рамото на Оуин, а с дясната включи кълбото.