Читать «Измяната» онлайн - страница 58

Оуин кимна, но докато се отдалечаваха от полянката, погледна през рамо към статуята на дракона. Имаше нещо, което бе доловил по време на краткото си видение и което не посмя да сподели.

Оракулът изглеждаше изплашен.

Глава 6

Пътуването

Грейвс им помаха за поздрав.

— Джеймс, няма да е зле да се отбиете до града, преди да си тръгнете.

— Защо? — попита Джеймс и се вгледа в лицето на абата.

— Няколко минути след като тръгнахте по пътя, покрай нас премина конен отряд, който се насочи към града.

Джеймс погледна към града, сякаш можеше да различи конниците от такова разстояние.

— Имало е нещо особено в тях, инак нямаше да им обърнеш внимание. Какво?

— Дрехите им бяха в цветовете на кралската армия. И ако вече не съм забравил дните, когато бях крадец в Крондор, начело яздеше старият Ги дьо Батира.

— Значи има какво да се види — каза Джеймс, даде знак на Горат и Оуин да го последват и закрачи към града. — Скоро ще се върнем, Грейвс.

Абатът им махна за довиждане и се прибра.

Стигнаха града, тръгнаха по централния булевард и излязоха на градския площад. Там конниците вече слизаха от конете и сваляха седлата и багажа пред хан с шахматна пешка на табелата. Всички войници бяха с дрехи в кралските цветове: черни ботуши и панталони, сиви наметала и алени жакети, върху които бе изрисуван бял кръг и ален, изправен на задните си крака лъв със златна корона, стиснал меч. Виолетовите ивици по края на кръга и по ръба на наметалата сочеха, че войниците принадлежат към дворцовата гвардия и служат лично на кралското семейство. Двама от тях бяха застанали на пост пред вратата и единият спря Джими и спътниците му с думите:

— Дотук. Ханът е на разположение на риланонския херцог и никой не може да влиза без негово разрешение.

— В такъв случай иди при него, боец, и му докладвай, че е дошъл скуайър Джеймс от Крондор по дела на принца.

Войникът огледа внимателно Джеймс и спътниците му, после влезе вътре.

Миг по-късно пред тях се изправи едър мъж с черна превръзка на едното око. Подпря се на вратата, огледа ги и им махна да влизат.

Вътре войниците от кралската гвардия продължаваха да претършуват помещението.

Ги дьо Батира, херцог на Риланон и Първи канцлер на Островното кралство, им даде знак да се присъединят към него на масата.

— Донесете нещо за пиене! — провикна се той и един от войниците изтича да изпълни нареждането. Незабавно им поднесоха големи халби пенлив ейл.

— Ще желае ли милорд нещо за ядене? — попита с разтреперан глас ханджията.

— По-късно — отвърна Ги, докато бавно си сваляше ръкавиците. — Нека да е прясно и топло — за мен и хората ми. — Ханджията се поклони и отстъпи заднешком, като пътем събори един стол и едва не се удари в ръба на масата. Ги погледна към Джеймс и му кимна.

— Значи Арута те е пратил на изток да подушиш обстановката?

— Може и така да се каже, ваша светлост — отвърна леко намръщено Джеймс.

Ги посочи Горат.

— Обясни ми сега защо не бива да му отсичам главата, а теб да обеся като предател на Короната?