Читать «Измяната» онлайн - страница 54

— Но защо Сетанон? — попита Макала, загледан в картата. — Защото вярват, че Мурмандамус е затворен там?

Арута погледна Пъг и каза:

— Там е мястото, където той изчезна. Още преди това се носеше поверие, че ако успее да завладее града, ще разцепи Кралството на две и ще ни победи.

Това беше опашата лъжа и Пъг го знаеше, но Макала каза:

— Нерядко по време на война решенията се основават на погрешни предположения. Съществува ли все пак някакво доказателство, че Мурмандамус е мъртъв?

— Само моята дума — рече Арута. — Защото аз съм този, който го уби.

— Спокойно можем да предположим, че те няма да повярват на думата ви, нали? — попита Макала.

Арута кимна. Пъг поклати глава.

— Принц Арута, двамата с дъщеря ми трябва вече да тръгваме, но скоро пак ще дойдем. Аз обаче съм по-обезпокоен от онези шестима тайнствени магьосници, отколкото от останалите вести, които ни донесе Горат.

— Така е — съгласи се Макала. — Тайнствените заклинатели. Пъг, ние, членовете на Съвета, с радост ще ти помогнем за всичко, от което се нуждаеш. Само ни повикай.

— В Звезден пристан ли ще дойдеш? — попита го Пъг.

— Трябва да предам някои съобщения до онези, които са на Келеуан. След това ще се присъединя към теб в Звезден пристан.

Пъг кимна, извади изпод мантията си магическо кълбо и обгърна талията на дъщеря си. Задейства кълбото, чу се тихо бръмчене и двамата изчезнаха.

— Жалко че и ние не можем да прескачаме от едно място на друго със същата бързина — въздъхна Арута.

— Една от причините да не го позволим, ваше височество, е, че тогава от това умение ще започнат да се възползват цели армии — отвърна Макала. — Нашето братство е особено предпазливо по този и други подобни въпроси, но от друга страна, не бива да се съмнявате, че — като се има предвид благоразположението на нашия император Ичиндар към Кралството — ще получите всякаква възможна помощ максимално бързо.

Арута му благодари и Макара и Гардан си тръгнаха. Принцът остана в кабинета си до късно през нощта — обмисляше отново и отново предупреждението, получено от един моределски вожд-изменник.

Колкото и да му щеше да не му обръща внимание, интуицията му подсказваше, че назрява нова война.

Освен ако неговият най-добър агент, някогашният крадец, станал уважаван придворен, не успееше по някакъв начин да измъкне войната от ръцете тъкмо на онези, които възнамеряваха да я разпалят.

Арута вдигна поставения на бюрото звънец и го разклати. На вратата мигом се появи един паж.

— Ваше височество?

— Нека стражите ми докладват веднага щом скуайър Джеймс се върне в двореца — независимо от часа.

— Разбрано, ваше височество. — Пажът се поклони и затвори вратата.

Арута остана в кабинета си. Въпреки умората трябваше да обмисли още цял куп неща — след като вече бе взел решение да изпрати Джими и Горат в Ромней — и на първо място сред тях бе да открие отговора на въпроса: „Кои са Шестимата?“

Горат се пробуди в мига, когато вратата започна да се отваря. Скочи, стиснал юмруци — макар и невъоръжен, беше твърдо решен да се защитава. Нито за миг не се съмняваше, че един убиец би могъл да го открие дори в двореца. Спомняше си добре събитията отпреди много години, когато принцесата на Крондор едва не умря от ръката на пратеник на Мурмандамус.