Читать «Измяната» онлайн - страница 53

— Какво би накарало Делекан да действа от един речен град в сърцето на Кралството?

— Може би тъкмо защото е в сърцето на Кралството — отвърна Пъг и постави пръст върху картата. — Когато Мурмандамус ни нападна, той мина през Висок замък, прекоси Високи твърдини и удари на юг от Сетанон. Какво пречи този път Делекан да премине през този проход тук и да се спусне с баржи по реката?

Арута кимна.

— При Ромней може да се прехвърли на река Силдън и северно от град Силдън да свърне на запад, с форсиран марш към Сетанон. Това е най-бързият път и най-лекият за него, ако Армията на Запада е задържана при Ламут, Танерус и още десетина места оттук до Ябон.

Арута погледна към Горат.

— Поне някои неща започнаха да се изясняват.

— Ако отида в Ромней, може би ще успея да ви намеря потвърждение.

— Горат, от вярата до доверието разстоянието не е само крачка — каза Арута и поклати глава. — Твърде много години нашите народи са враждували помежду си, за да ти се доверим толкова бързо.

— Тогава ме пратете с ваши войници — отвърна Горат. — Делекан трябва да бъде спрян. Ако отбиете атаката му и го върнете на север с насинен нос, собствените му поддръжници ще го свалят и народът ми ще бъде спасен. Както и вашият.

Арута помисли малко, преди да отговори.

— Струва ми се, че имам подходящ човек за тази задача. Но точно в този момент пратих Джими по една друга работа…

— При Нощните ястреби? — попита Горат.

— Какво знаеш за това? — повдигна вежди Арута.

Горат разказа накратко за срещата в каналите с двамата самозвани Нощни ястреби и скуайър Джими. Арута кимна.

— Някой много държи да пратя цяла армия в канализацията и да се разправя веднъж завинаги с Шегаджиите. Двете случки може да са свързани, но може и да са само съвпадение.

— Според мен са свързани — заяви Горат. — Не съм чувал никой да споменава Нощните ястреби, но се хвалеха, че Делекан разполагал с информатори вътре в Кралството.

— Както и с агенти в Империята, според думите на младия Локлир — добави Макала и вдигна рубина, който бе получил от Локлир. — Тези кражби започнаха преди известно време. — Цуранският магьосник погледна Арута. — Мисля, че всички тия събития са свързани.

Арута кимна, после погледна Горат и каза:

— Връщам те в стаята ти, но ще бъдеш под охрана. Ще пратя да те повикат на заранта и заедно ще обмислим маршрута до Ромней. Дотам има поне седмица път, дори с най-бързите коне, а информацията ни е нужна спешно.

Горат се надигна от масата, кимна едва забележимо и излезе от стаята.

Арута въздъхна обезпокоено.

— Всичко, което знае, се основава на подслушани разговори и непотвърдени слухове. Може би предупреждението му е честно, но дали е вярно?

— Аз не му вярвам, ваше височество — заяви рицар-маршал Гардан, който бе мълчал през цялото време. — Твърде много кръв е пролята между нашите два народа, за да му се доверя така лесно.

— Но какъв друг избор имаме, маршале? — попита Арута. — Ако предупреждението му е вярно, задава се нова кръвопролитна война и не вземем ли мерки, може да се окажем в същото положение като миналия път — да пращаме спешно военна помощ към Сетанон, а моределите вече да са там.