Читать «Измяната» онлайн - страница 52

— Що се отнася до мен, смятам да си остана от тази страна на Зъберите на света — заяви спокойно Арута. — Нямам никакви амбиции към Северните земи.

— Ти може би не, принце, но сред твоята раса има мнозина, готови да тръгнат на север, за да спечелят титла и положение. И ако някой от тях се яви пред твоя крал и му заяви, че е завладял град Реглам и е завзел Харлик, кралят няма ли да го възнагради с наследствена титла и приходи от тези земи?

— Така е — призна Арута.

— Тогава разбираш какво искам да кажа.

Арута се почеса по брадичката. Известно време постоя замислен, сетне рече:

— Убедеността ти е завладяваща, Горат. Ще приема думите на Гамина и Макала за истина и ще повярвам, че не таиш зъл умисъл. Въпросът сега е дали онова, което знаеш, отговаря на действителността.

— Какво искаш да кажеш? — попита Горат.

— Иска да каже — намеси се Пъг, — че може да си сляпо оръдие. Ако на Делекан му е известна твоята неприкрита враждебност, не би ли ти подхвърлил информация, с която да ни примами, да ни накара да тръгнем и да го пресрещнем на някое място, което той е подбрал предварително? — Пъг посочи картите и писмата, които Локлир бе взел от Жълтото муле. — Тук има поне няколко фалшиви съобщения, предназначени да бъдат открити от агентите на принца, и във всичките се намеква за нападение на неочаквани места, като Танерус, Егли, Висок замък, дори Ромней.

— Чувал съм последното име — каза Горат.

— Ромней? — повтори Арута. — Какво искаш да кажеш?

— Само, че чух приближените на Делекан да го споменават. Имал доверени агенти в този район.

— Можеш ли да ги разпознаеш?

Горат поклати глава.

— На пръсти се броят онези, които ги познават: Нараб, братът на Наго, неговият съветник, синът му Мороулф и Шестимата.

— Кои са тези Шестимата? — попита Пъг. — И по-рано ги спомена.

— Никой не знае. Загърнати са в мантии като тези на вашите цурански приятели и носят нахлупени качулки.

— Пантатийци? — предположи Пъг.

— Не, със сигурност не бяха змиежреци — отвърна Горат. — Говореха като мен и теб, но в езика им долавях известна разлика. Те са верни на Делекан и му помогнаха да обедини клановете. Магьосничеството им е толкова силно, че на два пъти подчиняваха на волята си дори Наго и Нараб, когато те се опитваха да си извоюват известна самостоятелност. Няма по-могъщи Тъкачи на заклинания сред моя народ.

— Пъг, би ли донесъл тази карта? — рече Арута.

Пъг взе картата, която му сочеше принцът, същата, върху която бе изрисувана централната част на Кралството, и я разпъна на масата до картата, която Локлир бе взел от Жълтото муле.