Читать «Измяната» онлайн - страница 51

— Ти си Пъг.

Пъг кимна.

— Така е.

— Чувал съм за теб. Ти си ученик на елдарите.

— И така? — намеси се Арута.

— Мисля, че той казва истината — заяви Пъг.

— Аз също — кимна Макала. — Простете ми — обърна се цуранският магьосник към принц Арута, — но си позволих да използвам някои мои умения, докато лейди Гамина изучаваше моредела. Всичко е както тя каза, умът му е объркан, но не таи зъл умисъл. Въпреки различията между нас той е едно рядко честно същество.

— И какво ви накара да прибегнете до собствените си умения без мое разрешение? — попита Арута. В тона му се долови по-скоро любопитство, отколкото гняв.

— Ваше височество, една война в Кралството може да има много и различни последствия, между които — и съвсем немаловажно — е прекъсването на търговията между нашите два свята. Ако това се случи, Светлината небесна ще остане крайно недоволен, не на последно място заради риска някой като този — той посочи Горат — да разкрие тайните на разлома.

Арута кимна замислено.

— Прекъснати търговски пътища… — повтори Горат. — Така е, принце, войната не носи полза никому. Ала въпреки това гответе армията си за нея.

— Какво трябва или не трябва да правя, е моя собствена грижа, изменнико. Решенията ми няма да се основават на думите на един ренегат, та бил той и вожд. Ако Локлир не се бе застъпил за теб, сега щеше да гниеш в тъмницата или да развличаш с присъствието си нашия палач — не да си държиш ръцете с лейди Гамина.

Горат хвърли свиреп поглед на принц Арута и извика:

— Нищо не бих издал, дори да ме горите с нажежено желязо.

— Тогава защо предаваш собствения си народ, Горат? — попита Пъг. — Защо дойде в Крондор с това предупреждение, след като твоята раса жадува да ни изтрие от лицето на земята, откакто свят светува? Защо предаваш Делекан на Островното кралство? Или може би си намислил да примамиш армията ни там, където вече я дебнат, за да бъде подложена на безпощадна сеч?

Тъмният елф изгледа магьосника. Въпреки младежкия си вид, той несъмнено притежаваше огромна сила, но до този момент бе разговарял с Горат само с почтителен тон. Ето защо моределът му отвърна кротко:

— Делекан може да е горчив хап за Крондор, но за моя народ е истинска отрова. Той поробва и завладява, жадува за безпределно величие, но… — Той си пое дъх. — Народът ни не е многоброен. Никога не можем да съберем толкова саби и лъкове, колкото вие, хората. Разчитаме на онези, които ни служат доброволно — таласъмите, планинските великани, тролите и ренегатите сред хората. — В гласа му се долови горчивина. — Оплаках двама сина и дъщеря, изгубих две съпруги, едната се присъедини към Майките и Отците, а другата ме напусна, задето ме обвиняваха, че съм заповядал отстъплението при Сетанон. Последният ми роднина умря в ръцете ми в нощта, когато срещнах Оуин. — Той погледна Арута право в очите. — Вече не мога да се върна, принце на Крондор. Обречен съм да умра в тази чужда страна, заобиколен от хора, които ненавиждат моята раса.

— Тогава защо го направи? — попита Арута.

— Защото хората ми няма да преживеят още една война като онази, която свърши при Сетанон. Появи се Делекан, нахлузи драконовия шлем на Мурмандамус и всички отново вдигнаха саби и закрещяха кървави клетви, но докато смелостта и самоотвержеността са ни в излишък, не ни достига силата на множеството. Ако и този път изгубим толкова, колкото предишния, Северните земи ще бъдат открити за човешко нашествие. Ние ще бъдем като шепота на вятъра, защото след сто години няма да остане и един жив моредел.