Читать «Измяната» онлайн - страница 50

Повечето от войните му оцеляха, но другите вождове го провъзгласиха за предател и клеймото легна на последвалите го. Девет лета арданейците не напускаха селата си високо в северните планини, където се събираха на свой съвет. После дойде призивът.

Отново бяха развети знамената, този път от заклетия противник Делекан — син на мъжа, който бе убил бащата на Горат и който бе загинал от неговата ръка — кръвен враг по рождение, който сега събираше клановете. Делекан, който бе делил залък с Мурад и змиежреца, последният оцелял член на съвета на Мурмандамус. Делекан, който твърдеше, че Мурмандамус е жив, затворен в сърцето на Сетанон, и че само ако го освободят, северните народи ще успеят да си върнат земите, пленени от омразните човеци.

И всеки, който дръзваше да възрази, бе убиван от самия Делекан. С черни магии му помагаха Шестимата и един по един противниците му изчезваха. Горат знаеше, че наближава и неговият час и че трябва да предупреди за надигащата се опасност своите врагове от Юга, защото само така народът му можеше да оцелее.

Беше нощ и той бягаше по скованата от ледове равнина. Мъже, които доскоро му бяха като братя, сега го преследваха, за да го убият. Водеше ги не друг, а Хасет, когото Горат бе учил да държи сабята.

Отново чу барабаните на войната. Отново пред очите му се мярнаха запалените по хълмовете огньове, а после умът му се върна в настоящето, а спомените за преживяното избледняха…

Пред него стоеше момиче, не повече от седемнайсетгодишно, ала със снежнобели коси с едва забележим златист отенък. Тя пусна ръцете му, но не свали от него бледосините си очи. Зад нея видя принца на Крондор, цуранеца с черна мантия и още един заклинател, който, макар и нисък на ръст, излъчваше осезаема сила. Зад тях имаше и други, но спътниците на Горат, Оуин и Локлир, не бяха в помещението.

— Какво виждаш? — попита принцът.

— Не долавям измама, ваше височество — уморено каза момичето. — Но не мога да напипам и истината. Умът му е толкова… чужд, хаотичен.

Принц Арута огледа Горат с присвити очи.

— Да не би да крие мислите си?

— Ваше височество — намеси се нисичкият магьосник. — Горат е моредел и дори за изключително талантлив четец на мисли като Гамина умът му има твърде много защитни бариери. Никога досега не сме имали удоволствието да изследваме моредел. От онова, което научих, докато живеех при елдарите…

Горат присви очи, чул да се споменават древните хранители на знанието, и каза: