Читать «Измяната» онлайн - страница 49

На два пъти го призоваваха пред съвета на вождовете, които настояваха за права над племето му — права, каквито не им се полагаха и заради които и преди народът на моределите се бе стопявал в братоубийствени войни. Ала Горат бе хитър и държеше своя клан извън тези дрязги и скоро започнаха да го търсят за съвет и подкрепа, а и защото той не гонеше лични интереси. Мнозина му се доверяваха. В разцвета на силите си, когато вече бе сто и шест годишен, на призива му откликваха хиляди саби.

Времето беше река и той се носеше по нея. Имаше жени — две, които му родиха деца — първото загина от човешка стрела, второто го напусна. Синове и дъщеря, които вече не бяха между живите. Защото дори Горат, който се славеше с мъдростта на решенията си и предпазливите си действия, бе позволил да бъде запален от еуфорията, която създаде Мурмандамус.

А завръщането на Мурмандамус бе отдавна предречено. Той носеше знака на дракона и притежаваше грамадна сила. На него се бе обрекъл в служба един от жреците на далечните — същество, загърнато в плътно наметало, — а пръв сред последователите му беше Мурад, вождът на клана на язовците, който обитаваше подножието на Зъберите на света. Горат бе виждал Мурад да троши върху коляното си гръбнака на провинил се воин и знаеше, че само един наистина могъщ водач е в състояние да подчини на волята си такива като него. В знак на пълно преклонение пред Мурмандамус Мурад дори си бе отрязал езика — за да засвидетелства, че никога няма да го предаде.

Един-единствен път в живота си Горат допусна да бъде въвлечен в подобно безумие. Кръвта пулсираше в слепоочията му в ритъма на барабаните на войната, които кънтяха от хълмовете. Той лично поведе армията си към границите на Голям Едър и встъпи в бой с гламавите, варварите на стария крал Червено дърво, и издържа на устрема им, докато Мурмандамус щурмуваше човешкия град Сар-Исбандия, който хората наричаха Арменгар.

Хиляди загинаха при Арменгар, но кланът му бе запазен. Изгуби само неколцина, които трябваше да удържат фланговете, и по време на марша през прохода, наричан от хората Висок замък. Там, при Висок замък, той се раздели с Мелос, сина на сестрата на майка си. Заедно с една трета от арданейците.

После дойде Сетанон. Битката бе кръвопролитна, но накрая градът падна. Ала победата им бе отнета тъкмо в мига на триумф. Мурмандамус изчезна. Според войниците, които го бяха наобиколили, това станало, както си стоял в двора на сетанонския замък. След това се появиха кешийците, а заедно с тях цураните, и битката се обърна. Първи побягнаха великаните, вербувани из техните високопланински селца, после таласъмите — храбри, когато побеждават, но склонни към паника, наклонят ли се везните на другата страна. И тогава тъкмо Горат, единственият оцелял вожд в замъка, призова войниците си към отстъпление. Беше дошъл да търси господаря, защото между два от съперничещите си кланове бе избухнала разпра за плячката и само Мурмандамус можеше да уреди противоречията. В настъпилата суматоха повечето пленени човеци бяха избягали. Никой не знаеше къде е господарят Мурмандамус и Горат изреди всички проклятия, поличби и заклинания за бедствия, след което се върна при арданейците и ги поведе на север.