Читать «Измяната» онлайн - страница 48

Локлир даде знак на Горат и Оуин да го последват към покоите на принца, които бяха зад широката двойна врата. По пътя се наведе към Горат и му каза:

— Надявам се, че няма да се ограничиш само с предположения, инак и двамата ще загазим здравата.

— Всички ще загазим съвсем скоро, човеко — отвърна Горат.

Глава 5

Мисията

Тътнежът на барабаните отекваше по хълмовете.

Горат стоеше като истукан. Част от съзнанието му усещаше, че това е само спомен, ала картината бе толкова жива, сякаш присъстваше лично. Той стисна ръце и сведе поглед. Ръцете му бяха съвсем малки, като детски ръчички. Краката му бяха боси, а не бе ходил бос от дете.

По върховете на околните хълмове озарени от разпалени огньове тъпанджии налагаха с равномерни удари грамадните си инструменти. Отдавна враждуващи кланове се дебнеха за най-малкия признак на замисляно предателство, но всички бяха дошли да чуят Вестителя.

Горат също следваше тълпата, едва влачейки изнурените си крака, ала някаква мистична сила продължаваше да го дърпа напред.

Той вече знаеше, че мирът е бил нарушен. Знаеше и че бащиният му род е бил предаден. Беше едва дванадесетгодишен, щяха да изминат столетия, преди на плещите му да падне мантията на водачеството, ала съдбата вече бе отредила друго. Без да му кажат, той бе разбрал, че баща му е мъртъв.

Отнякъде се появи майка му и извика:

— Побързай. Трябва да оцелееш, ако искаш да станеш вожд. — Гласът й сякаш идваше отдалеч, а когато се извърна към нея, тя вече бе изчезнала.

Скоро откри, че носи броня и ботуши, ала те бяха твърде големи за него. И въпреки това му принадлежаха. Баща му бе паднал, когато мирът на Вестителя бе пометен от надигналото се недоволство. Подобно на много други преди него, Вестителят искаше да развее знамето на Мурмандамус — единствения водач, който някога бе обединявал разнородните кланове на моределите. А сега Горат — хлапе, което едва повдигаше сабята на мъртвия си баща — стоеше пред мъжете от Ястребовия клан, най-обезверената група сред всички, скупчени около огъня. Майка му го потупа по рамото и той се извърна.

— Трябва да им кажеш нещо — прошепна тя.

Той огледа присъстващите. Сред тях имаше воини, които размахваха сабята повече от столетие, ала всички чакаха да чуят неговите думи. Думи, които трябваше да ги извадят от недрата на безнадеждността. След като плъзна поглед по лицата им, Горат каза твърдо:

— Ние ще победим.

Заля го вълна от нетърпима болка и той падна на колене. Изведнъж се превърна в мъж, коленичил пред Бардол, за да му се закълне във вярност, в замяна на съюза с него. Бардол нямаше синове и търсеше силен съпруг за дъщеря си. Горат вече бе доказал, че е умел водач, отвел сънародниците си високо в заснежените планини, където живееха в обрасли с мъх пещери и се прехранваха от лов на мечки и елени. Там прекараха цели двайсет и пет години, а когато се завърнаха по родните места, Горат бе издирил и убил предателя на баща си. Беше влязъл в стана на Джодуа и бе запокитил в краката му отрязаната глава на брат му Ашантук. Сетне бе убил Джодуа в честен двубой и воините на лахута, Орловия клан от Заснежените върхове, се бяха присъединили към клана на ястребите, а Горат бе провъзгласен за вожд на арданейците, което на древния език означаваше „летящите ловци“. Макар да бе само трийсет и седем годишен, под командването му имаше стотици воини.