Читать «Измяната» онлайн - страница 33

— Кажи ни всичко, което знаеш, и ще ти направя услуга — обеща Локлир.

Айзък сведе поглед и каза отпаднало:

— Бях затънал до гуша, когато узнах с кого си имам работа. Алескук е мой стар познат. Помня го от времето, когато „намираше“ скъпоценни камъни и златни накити, които…

— Са били откраднати — подсказа му Локлир.

Лицето на Айзък се сбърчи.

— Както и да е, пазарът за подобни скъпоценности в Кралството е малък и затова ги пращахме на юг — към Кеш, Квеганско око или Сарт, където ги товареха на кораби. Това е всичко.

— А рубинът? — повтори Локлир.

Айзък понечи да се изправи, но се поколеба, когато Горат сложи ръка на дръжката на сабята си. Все пак събра сили, надигна се предпазливо и се изкатери по стълбите към спалното помещение. Локлир даде знак с глава на Оуин, който скочи и надникна през вратата до окачения на стената гоблен. Отзад имаше тясна кухничка, толкова мръсна, че човек трябваше да умира от глад, за да си вземе нещо за ядене от нея. Младежът мушна глава през малкото прозорче на отсрещната стена и погледна нагоре — в същия миг главата на Айзък се скри. Оуин се усмихна — Локлир имаше остър нюх. Ако не беше дошъл навреме, дребният мошеник щеше да се опита да се измъкне през прозорчето на спалнята.

Миг по-късно Локлир го повика и Оуин се върна в стаята. Още щом влезе, настръхна.

— Може ли да видя камъка? — почти прошепна Оуин.

Айзък му го подаде и каза, сякаш се оправдаваше:

— Не зная дали наистина е толкова ценен, но дадох добра цена за него.

— Не разбирам от камъни, нито мога да ги оценявам — рече Оуин, — но за този тук съм сигурен, че притежава много повече качества, отколкото личат на пръв поглед. — Той го разгледа внимателно. — Изглежда са го подготвяли…

— За какво? — попита го Локлир. — За украшение?

— По-скоро като средство за някаква магия. Не съм много наясно с тези неща. — Той сложи камъка на масата. — Да ви кажа честно, не бях добър ученик в магиите и точно затова напуснах Звезден пристан. Всъщност единствената магия, която научих, беше от един учител-магьосник, Патрус. Както и да е, това няма значение сега. Исках да кажа, че скъпоценните камъни често се използват за фокусиране на магьосническата сила. Или за да я съхраняват. Патрус ми каза, че при подходящи условия магията може да се задържа дълго в камъка. Може например да подредите омагьосани камъни и всеки, който навлезе в полето им, да се озове в клопка.

— А този за какво може да се използва?

— Не зная — поклати глава Оуин. — Може да е за нещо, което тепърва ще се прави.

— Значи смяташ, че е важен, така ли? — попита Горат. — Сега вече разбирам защо цуранският магьосник се е разгневил от изчезването му.

Локлир взе камъка и го подметна няколко пъти във въздуха. Гледаше умислено. След това го остави и се обърна към Айзък.

— Кажи ни какво още знаеш.

— Ще ви кажа — кимна сломено Айзък. — Камъните постъпват на неравни интервали през разлома. Понякога са цяла купчина, друг път единични бройки, като този. Парите също идват по различни начини, които никога не се повтарят. В Крондор има една нова банда, главатарят й е с прозвище Гадника. Създава страхотни проблеми на Шегаджиите.