Читать «Измяната» онлайн - страница 32

— Локлир — премлясна Айзък, сякаш опитваше вкуса на името. — Какво удоволствие! Виждам, че времето те е пощадило. Мустакът ти отива. Винаги си бил малко помпозен. — Той взе лампата от масата и я вдигна. — Настанявайте се. Бих ви предложил чай или кафе, но братовчед ми отиде на гости при роднини в Батира, а аз пристигнах снощи и още не съм се заредил с провизии.

— Няма нищо — махна с ръка Локлир. — Колко време мина? Не беше ли след сватбата на Арута?

Айзък приседна на ниския дървен стол и кръстоса крака така, че да е стъпил със здравия си крак.

— Точно тогава. Трябваше да видиш физиономията на церемониалмайстора Деласи, когато разбра, че не съм син на барон Доргин.

— Просто защото барон Доргин не съществува — обясни Локлир. — Щеше да избегнеш този гаф, ако беше направил някое малко предварително проучване.

— Откъде да знам, че околните земи са притежание на херцога на Южните тресавища?

— Нали ти казах — трябваше да поразучиш малко.

— Никога не съм бил прилежен ученик — поклати глава Айзък.

— Е, за щастие Деласи бе достатъчно зает със задълженията си около сватбата и те изхвърли чак на другия ден. Добре си прекарахме с теб тогава. Как я караш сега?

— Известно време бях на Изток, при семейството си, но преди няколко години се прибрах. Оттогава се занимавам с каквото падне. А какво води тук един член на крондорския двор, при това в толкова странна компания?

— Разни дела, едно от които ни насочи право към теб.

— Към мен ли? Шегуваш се.

— Сериозен съм като кралския палач, Айзък, и ще имаш възможност собствено лично да направиш сравнение, ако не отговориш искрено на въпросите ми. Ще накарам Горат да седи върху тебе, докато аз повикам градската стража. Можем да си бъбрим тук, или да те отведем насила в Крондор.

Локлир, разбира се, нямаше никакво намерение да привиква стражата, още повече, че не разполагаше с никакви документи, удостоверяващи правото му да води разследване. Но Айзък не знаеше това и Локлир нямаше намерение да го осветли по въпроса.

— Нямам представа за какво говориш — промърмори той и понечи да се изправи.

— Посегнеш ли към сабята, ще те накарам да съжаляваш до края на дните си — каза спокойно Горат.

— Проклятие! — изруга Айзък и се отпусна на стола.

— Рубинът — каза Локлир.

— Какъв рубин? — попита Айзък.

— Онзи, който си купил от Киефер Алескук. И за който си платил със злато, което ще иде на север, за да купи оръжие на Делекан. Рубинът е бил откраднат от един важен цурански магьосник.

Айзък прекара ръка през лицето си.

— Локи, да знаеш колко ми беше трудно…

Лицето на Локлир помрачня.

— Трудно като да извършиш предателство? Като да дръпнеш въжето на обесения?

— Кой ти говори за предателство, Локи? — Гласът на Айзък беше умолителен. — Виж, с теб бяхме приятели като момчета. Ако беше на мое място, щеше да разбереш какво е да си наемен сабльор със сакат крак. Локи, аз почти умирах от глад, когато изникна тази възможност. Вече бях затънал целият, когато разбрах за какво става дума.