Читать «Измяната» онлайн - страница 35

— Всичко! — каза със заплашителен шепот Локлир.

Айзък бавно вдигна ръка и внимателно отмести острието.

— Има едно ковчеже…

— Какво? — попита Локлир.

— Ковчеже, в което се заключват скъпоценностите — досети се Горат. — Моите хора ги използват, за да пренасят ценности.

— Продължавай — подкани Локлир Айзък.

— Има едно ковчеже извън града. На пет мили по пътя за Квеганско око ще видите от дясната страна ударено от гръм дърво. Зад него има шубраци. Там ще откриете ковчежето. Тази нощ трябваше да пъхна вътре рубина, а на сутринта да ида на същото място за златото.

— Значи никога не си виждал кого пращат от Крондор?

— Никога. Такива бяха изричните инструкции на Наго.

— А него виждал ли си го? — попита Локлир.

— Срещнахме се веднъж — призна Айзък. — В Жълтото муле. Едър е, като приятеля ти, не е жилест, каквито са обикновено моределите. Мрачен тип, никакво чувство за хумор. В очите му блести някакъв странен пламък, ако разбирате за какво говоря.

— Мога да си представя — кимна Локлир. — А какво ще ни кажеш за спътниците му?

— Ходи само с неколцина войници — не съм виждал повече от трима наведнъж, — за да не привлича внимание. Но там има предостатъчно квеганци, в случай че му дотрябват саби. Той е могъщ магьосник, Локи, и ако му се изпречиш на пътя, ще те изпържи още преди да си си отворил устата.

Локлир погледна Горат, който кимна леко в знак, че е съгласен.

— Добре, Айзък, виж сега какво ще направиш — рече младият скуайър. — Вземи си нещо за писане.

Айзък огледа стаята, намери парче стар пергамент, седна в ъгъла, наведе се към огнището и вдигна един въглен.

— Какво да пиша?

— Следното: „Хора на принца взеха рубина. Тримата, които търсите, са на пътя за Егли. Разкрит съм, трябва да бягам.“ Отдолу се подпиши.

Айзък се подписа с пребледняло лице.

— Локи, сега съм обречен.

— Обречен си още от момента, когато си приел златото и си предал собствения си крал. Заслужаваш да те обесят и сигурно накрая ще стане точно така, ако не си вземеш поука.

— Стига преди това да не те открият главорезите на Наго — добави Горат.

При тези думи Айзък се разтрепери.

— Какво да правя с това?

— Сложи го в ковчежето, където трябваше да оставиш рубина, а след това си плюй на петите и бягай. Ако не сложиш бележката на мястото, като се прибера в Крондор, ще наема убийци да те издирят, пък дори ако трябва да стигнат до най-далечните краища на Кеш. Можеш да си подрежеш косата, да я боядисаш, да си пуснеш брада и да се загърнеш в кожи като бриджейнър, Айзък, но не и да скриеш сакатия си крак. А сега изчезвай.

Айзък не чака втора подкана. Сграбчи сабята, наметалото и бележката и изскочи навън.

— Как можеш да прощаваш на този предател? — попита Горат.

— Нямаме полза от него мъртъв, а жив може да насочи враговете ни в погрешна посока. — Локлир го погледна в очите. — Не е ли странно, че точно ти проявяваш съчувствие към един предател?

Погледът, с който му отвърна Горат, беше убийствен.

— Аз не съм предател. Опитвам се да спася моя народ, човеко. — Той махна с ръка и смени темата: — Време е тръгваме. На този не може да му се вярва: ако го притиснат, не е изключено да изтъргува животеца си срещу ново предателство.