Читать «Измяната» онлайн - страница 34

— На Шегаджиите? — повтори Горат.

— Крадци — обясни Локлир. — Ще ти обясня по-късно. Продължавай — обърна се той към Айзък.

— Някой в Крондор плаща за камъните на ръка. Цураните ги пренасят и ги предават на моределите. Те на свой ред ги носят на Алескук, аз ги вземам от него и ги откарвам в Крондор. Всичко е много просто.

— Но някой управлява цялата тази верига. Кой и откъде?

Айзък въздъхна.

— Има едно селце на юг от Сарт. Жълтото муле. Знаеш ли го?

— Селца като това не си слагат табели. Но ако е на Кралския друм, трябва да съм минавал през него.

— Не е. На двайсетина мили южно от Сарт има разклонение на пътя. Свърнеш ли навътре от брега, ще тръгнеш към планините. На пет мили по-нататък е Жълтото муле. Затова са го избрали и моределите. Никой не минава оттам, такива като него — той кимна към Горат — лесно ще останат незабелязани. В селцето живее един стар контрабандист, който сега се преструва на селяк. Казва се Кедрик Роуи. За него понятия като чест и достойнство не съществуват, интересува го само златото. Дал е под наем плевника си на един тъмен брат, Наго.

— Наго! — Горат подскочи. — Ако го заловим, шансовете ни да се измъкнем от главорезите му се увеличават. Без него ще са като слепи и лесно ще се доберем до Крондор.

— Може и да е така, но оставим ли го там, със сигурност ще ни създава нови проблеми, колкото повече се приближаваме към Крондор.

— Защо? — попита Оуин.

— Защото, момко, ще затяга все повече примката си — намеси се Айзък. — По-малко територия, върху която да разполага хората си.

— Сега вече си обяснявам появата на квеганците — каза замислено Локлир. — Този Роуи вероятно е търгувал с квеганските пирати през целия си живот и просто е пратил вест до някого в Сарт, с което си е осигурил достатъчно наемна ръка за мръсната работа. Пък и заедно с Наго, който пръска злато с щедра ръка, биха могли да завардят всички пътища оттук до Крондор. Какво още? — обърна се той към Айзък.

— Нищо — поклати глава Айзък, изправи се и откачи наметалото си от куката на стената. — Мен обаче ме чака работа. Ще оставя бележка на братовчед ми и тръгвам за Кеш. Ако побързам, мога да изпреваря главорезите на Наго.

— Айзък, казах, че ще ти направя услуга, и наистина ще го направя. Заради общите ни подвизи ще ти позволя да идеш до Кеш и да си свършиш сделката докрай, но само ако ни разкажеш всичко.

— Какво те кара да смяташ, че има още?

Локлир извади светкавично сабята си и опря върха й в шията на Айзък.

— Защото те познавам. Винаги спотайваш по нещо, за да се подсигуриш. Предполагам, че целият този театър е за да излезеш от града преди нас и ако се натъкнеш на някой от агентите на Наго, да го пратиш по дирите ни. Искаш да ни видят сметката, преди да разберат, че си ги предал.

Айзък се захили.

— Локи! Как можа да…

Локлир натисна върха на сабята и Айзък млъкна и преглътна с мъка.