Читать «Измяната» онлайн - страница 30

— Храна и стая — отвърна лаконично Локлир.

Седнаха на една маса и скоро съдържателят им поднесе сушено месо, хляб, изпечен същата сутрин, сирене и плодове. — Довечера ще имам прясно печено, но през деня поднасяме само такива блюда — оправда се той.

Оуин и Горат вече се тъпчеха лакомо. Само Локлир намери сили да каже:

— И това е добре. Малко ейл, ако обичате.

— Незабавно.

Когато се върна с халбите, Оуин попита:

— Господине, каква е историята на тази странноприемница?

— „Прашното джудже“ ли?

— Да.

— Не е кой знае каква история, да си кажа правичката. Преди я държеше един, казваше се Страбъл. Викаше й „Веселото джудже“. Убий ме не знам защо. Джуджето отпред беше нашарено с ярки бои. Нито веднъж не го пребоядиса през годините, докато я държеше, и когато я купих от него, цветовете бяха доста избледнели. Тукашните я бяха прекръстили на „Прашното джудже“ и аз реших да запазя името. Тъкмо ми спестяваше да пребоядисвам джуджето.

Оуин се разсмя, а съдържателят се завтече да изпълни поръчката на други посетители.

— И тъй, имаме две възможности — продължи Локлир, който едва си държеше очите отворени. — Можем да продължим по главния път за Квеганско око, или по задния през Егли и Танерус, но там ще изгубим няколко дни.

— Може би това са само предположения — заговори Оуин, — но от това, което каза Горат, разбрах, че Наго и Нараб поддържат връзка с агентите си с помощта на „мисловната реч“. Както казах и по-рано, не съм добре запознат с възможностите на тази „реч“, но доколкото ми е известно, тя изисква огромни усилия. Известно е, че дъщерята на магьосника Пъг е сред най-надарените в тази област и може да общува на огромни разстояния, но тя вероятно е единствената. За по-слаби магьосници от нея това ще изисква грамадна концентрация.

Горат го зяпаше равнодушно, а Локлир подметна нетърпеливо:

— Казвай, каквото имаш да казваш. И без това следя мисълта ти с мъка.

— Искам да кажа, че магьосникът, който го върши, лежи неподвижно на някое скрито място, вероятно добре охранявано, и поддържа връзка с един или двама избрани агенти във всеки район. Те пък предават заповедите му с куриери и вестоносци. По такъв начин известяват войниците къде сме се появили или къде се намираме, но не знаят накъде смятаме да тръгнем.

— Чудесно, но каква връзка има всичко това с избора на маршрут? — попита Локлир.

— Ами това означава — заговори този път Горат, — че той трябва да разпредели хората си поравно между двата пътя и най-доброто решение ще е да изберем този път, където ще можем да се защитаваме, или да пътуваме в голяма група, като например някой търговски керван.

Локлир махна на съдържателя, който им донесе ключа от стаята и посочи нагоре по стълбите. Докато се качваха, скуайърът отбеляза:

— Ако се опитаме да се минем през Кеш, керванът е подходящо прикритие, докато Кралският друм се охранява от патрули и там търговците обикновено пътуват без, или с малобройна охрана. От брега обикновено продължават с кораб.

— Когато стигнем Квеганско око, можем ли да вземем кораб? — попита Оуин.