Читать «Измяната» онлайн - страница 28

— Кои сте вие? — попита стреснатият страж. Очевидно бе селяк или работник от града, включен набързо в градската милиция.

— Аз съм Локлир, придворен скуайър на принца на Крондор, а тези двамата са мои спътници.

— Приличате ми на банда разбойници — отвърна страшникът.

— Имаме доказателство — заяви Локлир и му подаде пергамента. — Дано бързо свършим с формалностите, защото кръвта ми изтича.

— Брат Малкълм от Храма на Силбан е в града в хана на Логан. Навестява ни на всеки шест месеца. Той ще ви помогне.

— Къде е този хан? — попита Оуин, тъй като Локлир едва се крепеше на краката си.

— Малко по-нататък по улицата. Няма да го подминете. Отпред има дървено джудже.

Продължиха по пътя към посоченото място и действително забелязаха окачено на стената прашно дървено джудже, някога вероятно изрисувано в ярки цветове.

Вътре неколцина местни жители чакаха търпеливо монаха, който работеше в един от ъглите над болно детенце. Бяха все работници, един с превързана ръка, друг — с бледо и болнаво лице.

Когато свърши с момчето, което веднага скочи и се скри в полите на майка си, монахът вдигна глава и погледът му се спря върху Локлир.

— Момче, ти май си много зле — каза той.

— Е, не чак толкова — отвърна отпаднало скуайърът.

— Хубаво, защото тези добри хорица чакат отпреди теб и бих те взел без ред само ако си тръгнал да мреш.

— Видя ли, че съм готов да ритна камбаната, ще ти дам знак — произнесе с престорена духовитост Локлир.

Търпението на Горат се изчерпи. Той застана пред свещеника и заяви:

— Искам да прегледаш спътника ми веднага. Другите могат да почакат.

Мрачното, заплашително лице на елфа и властната му осанка не оставяха място за възражения. Монахът погледна Локлир по-внимателно и рече:

— Хубаво, защото и сам мога да видя, че е спешно. Сложете го на масата.

Двамата почти пренесоха Локлир до масата в ъгъла.

— Кой го е превързвал? — попита монахът.

— Аз — изтъпанчи се Оуин.

— Добра работа си свършил — кимна монахът. — Спасил си му живота, да знаеш.

И след като смъкна наметалото и превръзките на Локлир, възкликна:

— Да ни пази Силбан! Имаш три рани, от които досега да е издъхнал и по-як мъжага от теб! — Поръси раните с някаква пудра, което изкара болезнен стон на устните на Локлир, после подхвана монотонен напев със затворени очи.

Оуин долови появата на могъща магия в стаята и настръхна. През целия си живот бе присъствал само на няколко учебни магьосничества и все още намираше подобни явления за странни и дори невероятни.