Читать «Измяната» онлайн - страница 29

Слабо сияние от дланите на монаха озари раните на Локлир и още преди брат Малкълм да е свършил с напева, Оуин забеляза, че те започват да заздравяват. Кожата бе все така разкъсана, но краищата й вече не зееха с яркочервения цвят на незараснала плът. Когато монахът приключи, раните изглеждаха завехнали и преминали острия стадий. Лицето на брат Малкълм беше пребледняло от изтощение.

— Това е всичко, което мога да направя — рече отпаднало той. — Останалото ще свършат сънят и храната. — Той изгледа Горат и Оуин и попита: — И вие ли сте ранени?

— Аха — кимна Горат. — Но можем да почакаме, докато приключиш с тези двамата. — Той посочи местните хора.

Малкълм кимна.

— Хубаво. — Погледна внимателно Горат. — Маниерите ти са малко грубички, моредел, но инстинктът ти го бива. Ако се бяхме забавили още малко, приятелят ти щеше да умре.

Горат премълча факта, че го бяха разпознали. Настани се до Оуин и зачака търпеливо.

Когато приключи с местните, монахът отново се обърна към тях и попита:

— Кой е следващият?

Горат посочи Оуин и магьосникът седна до младия свещеник. Оуин го наблюдаваше с интерес, докато обработваше раните му. Почти не разговаряха, Оуин буквално се тресеше от изтощение.

Накрая дойде ред и на Горат.

— Позна ме, че съм моредел, а не извика градската стража — заговори го тъмният елф. — Защо?

Монахът сви рамене, докато оглеждаше раната му.

— Пътуваш с хора, които не ми приличат на ренегати. Не си тук, за да грабиш и убиваш, тъй че целта ти вероятно ще да е мирна.

— А защо смяташ, че идвам с някаква цел?

— Че иначе защо ще обикаляш из човешкия свят? — попита Малкълм. — Не съм чувал за моредел, който да пътешества за развлечение.

Горат изсумтя, но не отговори.

— Раната ти не е по-лека от тази на твоя спътник — рече Малкълм, след като приключи. — Но тялото ти е здраво, ще я надвиеш. — Изми си ръцете и докато се бършеше, добави: — Задачата ми е да помагам и да служа, но според обичая трябва да платите.

Горат посочи Локлир, който вече бе седнал на масата, на която доскоро лежеше.

— Братко — каза Локлир, — боя се, че мога да ти платя за малка част от доброто, което ни стори. Но наминеш ли през Крондор, ще те възнаградя богато и пребогато.

Локлир бръкна в кесията, прецени какви средства ще са им нужни за стая през нощта, отдели един златен соверен и два кралски сребърника и ги подаде на монаха.

— Засега стига — кимна брат Малкълм. — Къде точно да те открия в Крондор?

— В двореца. Аз съм от свитата на принца. Скуайър Локлир.

— В такъв случай, млади ми скуайър, ще те потърся следващия път, когато пристигна в Крондор, и тогава ще си уредим сметките. — След като прегледа отново раните им, той добави: — Пазете ги още ден-два, сетне бързо ще започнат да зарастват. Утре ще се чувствате много по-добре. А сега трябва да си почина. За един следобед ми се събра повече работа, отколкото съм свикнал да върша за цяла седмица.

Свещеникът излезе и съдържателят дойде да почисти след него.

— Добре дошли в „Прашното джудже“, приятели — обяви жизнерадостно той. — Какво ще обичате?