Читать «Измяната» онлайн - страница 27

Горат се огледа за нов противник, но Локлир преброи общо шест трупа. Задъхан, стиснал окървавената си сабя, Горат вдигна лице към небето и извика:

— Делекан!

Локлир се приближи с накуцване към него и на пресекулки попита:

— К… акво?

— Те са знаели, че идваме! — рече Горат.

— По някакъв начин вестта е стигнала на юг — потвърди Оуин.

— Наго — произнесе Горат, докато си прибираше сабята.

— Какво? — повтори Локлир.

— Не какво, а кой — тросна се Горат. — Наго. Един от магьосниците на Делекан. Двамата с брат му Нараб служат на убиеца. Те са могъщи племенни вождове, но са се подчинили на неговата воля. Без тяхна помощ Делекан нямаше да събере толкова голяма армия и да пребори вождовете на другите кланове. Без тяхната помощ тези… — ръката му описа кръг, сочейки избитите моредели — нямаше да ни очакват тук. — Той коленичи до един от труповете и продължи: — Ето този ми е братовчед, мой близък роднина. — Посочи друг. — Този пък е от един клан, дето се е заклел във вечна вражда с моя от поколения. Фактът, че и двамата служат на онова чудовище, говори за силата му.

Локлир кимна към стърчащата от рамото му стрела и приседна в прахта. Оуин огледа раната и обясни:

— Мога да я извадя, но ще те заболи.

— И без това ме боли — намръщи се Локлир. — Действай.

Докато Оуин се грижеше за Локлир, Горат продължи да разсъждава на глас:

— Наго и Нараб владеят мисловната реч. Особено помежду си. Някой от тъмните елфи, които избихме на пътя за Лориел, трябва да е пратил послание за нас на братята. Те пък на свой ред са предупредили елфите от засадата.

— Значи има голяма възможност някой от тези елфи да е пратил вест на Наго, че сме се появили тук?

— Почти е сигурно.

— Чудесно. — Локлир поклати глава и скръцна със зъби, тъй като Оуин прибягна до острието на кинжала, за да извади върха на стрелата. Сълзи бликнаха от очите му и за миг му се стори, че ще изгуби съзнание от болка.

Оуин поръси раната с изсушени билки от кесията на пояса си, след това я превърза.

— Задръж тук и притисни — нареди той на Локлир. — Доста ще ти е трудно да си движиш ръката с тези две рани.

— Точно това исках да чуя — въздъхна Локлир и направи опит да си повдигне ръката. Оуин беше прав, движенията му бяха силно ограничени. — Къде са конете?

— Избягаха — рече Оуин.

— Втасахме я — въздъхна Локлир. — Мен ме свалиха със стрела, а вашите извинения какви са? — обърна се той към другите двама.

— Не се чувствам удобно, когато трябва да се бия от гърба на кон — оправда се Горат.

— Аз пък не мога да правя заклинания от седлото — добави Оуин.

— Е, тогава ще вървим — заключи Локлир и се надигна.

— Колко път е до Ястребово гнездо? — попита Оуин.

— Доста — отвърна Локлир. — Твърде далеч, ако ни дебнат и други като тези.

Глава 3

Разкритие

Стражът премигна от изненада.

В един миг пътят за града бе пуст, в следващия пред него стояха трима.

— Какво…? — сепна се той, вдигна старото си копие и зае нещо, което само отдалеч напомняше бойна стойка.

— Спокойно, приятел — махна му Локлир. Той се подпираше на рамото на Оуин и изглеждаше така, сякаш всеки миг ще прескочи в отвъдното. Откакто изгубиха конете, се бяха натъкнали на още три засади, преди да доближат Ястребово гнездо. Първите две съумяха да избегнат, промъквайки се встрани от дебнещите ги разбойници. Последната се състоеше от шестима моредели, които бяха нащрек. Схватката бе кратка, кървава и им струва скъпо. Горат бе посечен през лявото рамо и Оуин така и не можа да затвори раната. Локлир получи още една рана и сигурно щеше да издъхне, ако не беше навременната намеса на Оуин. Младият магьосник също можеше да се похвали с половин дузина леки рани и охлузвания.