Читать «Измяната» онлайн - страница 26

Той едва успя да подложи сабята си на удара и почувства как ръката му се разтърсва чак до рамото. Острието се изви навътре, мушна коня в хълбока и той подскочи от болка.

Стиснал зъби, Локлир удържа коня и отново го извъртя срещу противника. Парира поредния удар, контрира доста слабо и успя само да одраска врага по лицето, с което по-скоро го разяри, отколкото го обезвреди.

Но ударът забави настъплението на моредела и Локлир най-сетне успя да извърне коня право срещу него. В този миг си спомни нещо, на което го бе учил баща му: войник, който има оръжие и не го използва, или е идиот, или мъртъв.

Тъкмо конят му бе това оръжие и Локлир заби пети в хълбоците на животното и дръпна рязко юздите. Конят се изправи на задните си крака и за моредела вероятно изглеждаше като чудовище, което се готви да скочи. Тъмният елф очевидно бе стар и опитен воин, защото веднага се метна встрани, но Локлир очакваше това и дръпна юздите в същата посока. Продължи да извърта коня и моределът твърде късно осъзна грешката си, защото сабята на скуайъра се стовари с изненадваща сила върху главата му. Разнесе се звук от строшена кост и тъмният елф отхвърча назад.

Локлир погледна към Горат, който се биеше едновременно с двама. На десетина крачки по-нататък Оуин задържаше с жезъла си атаките на своя противник. Молейки се стрелецът с лък да е още заслепен, Локлир препусна да помага на Оуин.

Когато елфът го чу, Локлир вече се носеше в галоп. Моределът се извърна да погледне към втория си противник, с което се разкри достатъчно и Оуин използва възможността да го халоса с дебелия край на жезъла. Елфът падна на земята със строшена челюст.

Локлир дръпна толкова рязко юздите, че конят заби предните си копита в земята и почти седна. Докато го обръщаше, скуайърът викна на Оуин:

— Обезвреди стрелеца!

Но сякаш Богинята на късмета бе извърнала лице от него, защото в същия миг една стрела го повали от седлото. Той се строполи на земята и не си счупи някоя кост само благодарение на претъркулването. Забитата в лявото му рамо стрела се прекърши и от болката погледът му се замъгли, а дъхът му секна.

За един кратък миг трябваше да събере всички сили, за да не изгуби съзнание, след това зрението му се възвърна и той си наложи да надмогне болката в рамото. Сподавен вик зад гърба му го накара да се извърне. Над него се извисяваше моредел с вдигнат за удар меч. Изведнъж зад моредела изникна Горат и заби острието на сабята си в гърба му.

Наблизо претича Оуин, размахал жезъла над главата си. Промушеният моредел подгъна колене и падна възнак до Локлир. Горат се обърна преди Локлир да успее да му благодари и хукна след Оуин.

Локлир се изправи, олюля се и видя как Оуин поваля с жезъла стрелеца, който все още търкаше заслепените си от заклинанието очи.

Моределът получи страховит удар по главата, после още един — от Горат, — този път фатален.