Читать «Измяната» онлайн - страница 21

Младият магьосник се огледа и видя, че Локлир е приключил със своя противник, също както и Горат. Моределът се оглеждаше, сякаш търсеше още врагове. Накрая прибра сабята и заяви:

— Само тези бяха.

— Откъде знаеш?

— Това бяха мои сънародници — каза Горат и в гласа му се долови горчивина. — Необичайно е, че една толкова голяма група е стигнала така далеч на юг. — Той посочи вече загасващия огън. — Не са очаквали да ни срещнат тук.

— Тогава какво са правили? — попита Локлир.

— Може да са очаквали друг.

— Кого? — попита Оуин.

Горат се загледа към далечните върхове, сякаш виждаше нещо там, но мислите му явно бяха другаде.

— Къде ти е конят, Оуин? — попита Локлир.

Оуин погледна през рамо и отвърна:

— Някъде надолу по пътя, предполагам. Паднах от седлото.

Горат се засмя.

— Видях те, че тупна върху един от тях.

— Тръгвай бързо надолу — рече Локлир. — Трябва да го хванеш. Ако е поел обратно за Ламут, ще се наложи да яздим на смени, а не ми се ще да се бавим.

Оуин се затича по пътя, а Горат попита:

— Защо просто не го изоставим?

Локлир го изгледа, сякаш търсеше нещо в изражението му, после каза:

— Ние не постъпваме така.

Горат се изсмя подигравателно.

— Имам други впечатления за вашата раса.

— Тогава аз не постъпвам така.

Горат сви рамене.

— Това е друго нещо. — Той приклекна да огледа трупа в краката на Локлир и след няколко секунди каза:

— Ето нещо интересно.

И подаде някакъв предмет на Локлир.

— Какво о това? — попита Локлир. Беше лъскав многостенен камък, обгърнат в синкаво сияние.

— Снежен сапфир.

— Сапфир! — възкликна Локлир. — Голям колкото яйце?

— Това не е кой знае колко ценен камък — добави Горат. — Има ги много на север от Зъберите на света.

— И какво представлява? Амулет?

— Не е изключено, но когато нашите воини тръгват надалече, вземат само най-необходимото — оръжие, припаси, стрели, нищо повече.

— Тези може да не идват отдалеч — предположи Локлир. — Какво пречи да живеят някъде наблизо?

Горат поклати глава.

— Само шепа мои сънародници живееха южно от Зъберите на света — в околностите на Сивите кули, — но и те побягнаха на север, когато дойдоха цураните. Вече никой не живее толкова близо до Горчивото море. Не, макар да не са от моя клан, тези моредели със сигурност идват от Северните земи. — Той прибра камъка в кесията си и продължи да претърсва убитите.

Измина доста време и най-сетне Оуин се появи, повел запъхтяния кон.

— Проклети да са тия животни — изпъшка той. — Накара ме да търча след него, докато не му омръзна.

— Следващия път не падай — засмя се Локлир.

— Не беше предвидено и за този път.

— Трябва да ги скрием — намеси се Горат и посочи труповете. После вдигна единия, понесе го към скалите и го метна на дъното на клисурата. Оуин завърза юздите на коня за един храст и помогна на Локлир с втория труп.

Скоро и четирите трупа бяха на дъното на тъмната пропаст. Локлир яхна коня си, Горат и Оуин последваха примера му. Продължиха по пътя, като оставиха нерешена загадката какво са търсели тези моредели в прохода.