Читать «Измяната» онлайн - страница 23

Локлир с изненада научи, че няма свободни стаи, но съдържателят им позволи да спят в общото помещение. Като чу това, Оуин засумтя недоволно. Горат запази самообладание.

До момента никой не бе забелязал присъствието на моредела — или не го бяха познали и го приемаха за елф, или местните вече бяха свикнали да виждат смесени компании между моредели и ренегати. Каквато и да бе истинската причина, Локлир нямаше нищо против, че са ги оставили на мира.

Нахраниха се на тясна претъпкана маса, под песните на някакъв доста прегракнал трубадур. В заведението имаше доста картоиграчи и Локлир почувства, че го сърбят ръцете да си опита късмета на пашауа или покийр, но въпреки това се въздържа. Точно в този момент не можеха да си позволят да загубят.

Когато шумотевицата поутихна и посетителите взеха да се настаняват по ъглите и под масите, Локлир се приближи към съдържателя, плещест мъж с гъста черна брада.

— Да, господине? — попита го той, като видя, че се промушва между двамина и застава пред него.

— Кажи ми, приятелю — поде Локлир, — има ли в града търговец на скъпоценни камъни?

Съдържателят кимна.

— През три врати надясно по улицата. Казва се Алескук.

— Чудесно — рече Локлир. — Трябва да купя подарък на една дама.

Съдържателят се ухили.

— Разбирам, господине. Но само една дума: предпазливост.

— Това пък защо?

— Не искам да кажа, че Киефер Алескук не заслужава доверие, но имайте предвид, че произходът на част от стоката му не е напълно законен.

— Аха — закима Локлир, сякаш едва сега бе започнал да схваща. — Благодаря. Ще го запомня.

После се върна при масата и съобщи на останалите:

— Намерих нашия човек. Живее съвсем наблизо. Още утре ще го посетим.

— Хубаво — кимна Горат. — Защото твоята компания взе да ми омръзва.

Локлир се засмя.

— Горат, ти също не си кой знае колко приятен събеседник.

— Стига вече — намеси се помирително Оуин. — Уморен съм и ако ще спим на пода, ще е добре да сме по-близо до огъня.

Локлир едва сега забеляза, че останалите посетители вече се настаняват.

— Ето там — посочи той. Тримата се преместиха на указаното място и започнаха да си приготвят леглата. Само след няколко минути, под приспивния шепот на неколцината късни посетители, Локлир неусетно се унесе в сън.

Когато тримата непознати влязоха в магазина, търговецът вдигна глава. Беше възрастен човек с крехко съсухрено тяло. Огледа тримата със зачервени очи, но задържа погледа си върху Горат.

— Ако си дошъл за златото, преди два дни го пратих на север с двама от вашите.

— Не съм дошъл за златото — отвърна Горат.

— Нужна ни е информация — намеси се Локлир.

Търговецът се сепна.

— Информация ли? Намерете си някой разпространител на слухове. Аз търгувам със скъпоценни камъни.

— И доколкото чухме, не се интересуваш от произхода им.