Читать «Измяната» онлайн - страница 20

— А ако не успеем? — попита Оуин, докато се приближаваха към горичката.

— Тогава ще трябва да намеря друга основателна причина, задето съм напуснал без негово разрешение Тир-Сог и съм се прибрал в града с един моредел и някаква доста невероятна история.

Оуин въздъхна.

— Добре де, ако ти измислиш някоя правдоподобна история за пред баща ми, обещавам да направя същото по въпроса с принца.

Горат се изкиска. Оуин и Локлир се спогледаха. Локлир поклати глава. Никога не бе предполагал, че тъмните елфи могат да имат чувство за хумор.

В прохода ги посрещна смразяващ вятър. По високите места от двете страни на пътя имаше снежни преспи, а локвите в дупките бяха заледени.

Яздеха бавно. Локлир и Оуин се бяха загърнали плътно в наметалата. За разлика от тях, Горат дори не си беше сложил качулката и изглежда, се чувстваше съвсем добре.

— Още колко остава? — попита с тракащи зъби Оуин.

— Половин час по-малко от последния път, когато попита — отвърна Локлир.

— Скуайър — рече умолително Оуин. — Направо замръзвам.

— Сериозно? Колко странно.

— Тихо! — пошушна Горат и вдигна ръка. В гласа му имаше заповедническа нотка и двамата млъкнаха. Той посочи напред.

— Сред скалите…

— Какво? — попита тихо Локлир.

Горат само завъртя глава и вдигна четири пръста.

— Може да са разбойници — прошепна Оуин.

— Говорят на моя език — рече Горат.

— В такъв случай значи ни дебнат по всички пътища — въздъхна Локлир.

— Какво ще правим? — попита Оуин. Горат извади сабята си и решително каза:

— Ще ги избием. — Пришпори коня напред и след мимолетно колебание Локлир го последва.

Оуин измъкна затъкнатия в колана жезъл, вдигна го като копие и подкара коня след тях. Секунда по-късно чу вик и видя един тъмен елф да се въргаля под копитата на коня на Горат. Останалите трима не позволиха да бъдат изненадани и чевръсто се закатериха по скалите, където конете не можеха да ги последват. Без да се двоуми и с движение, което изненада Оуин, скуайърът се изправи на седлото, скочи от препускащия кон и събори един от противниците от канарата, по която драпаше.

Вдясно от себе си Оуин зърна друг моредел, който бе вдигнал лъка си и посягаше към колчана на пояса си за стрела. Младежът пришпори коня си, замахна с жезъла и удари лъконосеца под коляното. Моределът тупна на земята и главата му се блъсна в един камък.

В същия миг конят на Оуин се уплаши и така подскочи, че го хвърли от седлото. Оуин извика и падна назад, но вместо в твърдата земя, се удари в нещо меко. Болезненият стон под него му подсказа, че се е озовал върху ранения моредел.

Оуин се дръпна като попарен и запълзя назад. В същия миг почувства удар в гърба и собственият му кон препусна покрай него и продължи в бесен галоп надолу по пътя.

— Чакай! — извика Оуин, сякаш можеше да го спре с вик.

Едва сега се сети, че схватката не е приключила и че поваленият на два пъти моредел се опитва да се изправи. Оуин се огледа за оръжие и зърна въргалящия се на земята лък. Наведе се, сграбчи го и го размаха като сопа, след което удари с все сила замаяния моредел по главата. Лъкът се строши, а главата на тъмния воин се отметна рязко назад и падна. Оуин не би могъл да се закълне, че нещастникът ще се изправи отново.