Читать «Измяната» онлайн - страница 18

Локлир стана.

— Капитане, благодаря ви. Оказахте ни неоценима помощ. Ако мога да ви отвърна със същото, когато дойдете в Крондор, ще бъда щастлив да го сторя.

Старият капитан се усмихна.

— Бихте могли да ме запознаете с младата съпруга на търговеца, заради когото, чух, трябвало така скоропостижно да напуснете града.

Оуин прихна, а Горат остана безстрастен, докато Локлир се червеше и мръщеше.

— Ще видя какво мога да направя — отвърна той уклончиво.

Тримата се надигнаха и напуснаха караулното.

— Пак ли ще вървим? — измънка Оуин.

— Ще вървим — отвърна Локлир, който вече се беше насочил към вратата на замъка. — Но този път поне ще е надолу.

— Това е още по-изморително — посочи Горат.

Локлир изруга.

— Това беше шега.

— Наистина ли? — попита Горат и едва сега Оуин долови в гласа му упрек.

Локлир се промуши през вратата. Горат го погледна тревожно, а Оуин направо скочи от леглото.

— Къде се изгуби?

— Поразпитах наоколо. Зная, че в стаята е по-безопасно, но трябваше да си начеша крастата.

Горат го наблюдаваше мълчаливо.

— Крастата ли? — повтори Оуин.

Локлир се усмихна.

— Новината за сивите воини и за откраднатия скъпоценен камък не ми излизаше от главата. Та се замислих, ако открадна нещо с голяма стойност на чужд свят, как ще постъпя с него?

— Зависи какво точно представлява — рече Оуин.

Горат кимна, но продължи да мълчи.

— Все трябва да има някой местен, на когото да го предложа. Някой, който ще знае как да спечели от него.

— И ти очакваше да откриеш тази личност в някоя градска кръчма и да я използваш, за да се добереш до разбойниците? — попита Горат.

— Не — махна с ръка Локлир. — Капитанът каза, че откраднатата вещ е скъпоценен камък, което не е изненадващо, като се има предвид, че идва от Келеуан. На този свят няма толкова много неща, които да притежават висока стойност и да бъдат лесни за пренасяне. Та, рекох си, най-добрият начин да открием изчезналата вещ е като я потърсим там, където е най-вероятно да се появи.

— При търговеца на крадени вещи?

— Не. Тъй като цената на откраднатия рубин е достатъчна, за да осигури на похитителите му добро начало на чуждия свят, трябва да е при някой, който се занимава със законна търговия — някой, който би могъл да прикрие движението на рубина.

— Струва ми се, че разбираш от тези неща малко по-добре, отколкото е приемливо за благородник от твоята раса — подсмихна се Горат.

— Животът ме е събирал с какви ли не хора. След като почерпих тоя-оня с бира, научих, че има един доста известен търговец, който се занимава с препродажба на скъпоценни камъни, бижутерия и други луксозни принадлежности. Казва се Киефер Алескук.

— И кой ти каза това? — попита Оуин.

— Всъщност беше нашият мил домакин — отвърна Локлир и им даде знак, че е време да тръгват.

Те се надигнаха, събраха си багажа и се спуснаха по стълбите на долния етаж. След като махнаха за сбогом на Сумани, се изнизаха през входната врата. Локлир ги поведе към конюшнята, която бе разположена на гърба на странноприемницата. Вътре вече ги очакваха трима непознати, всеки от които държеше юздите на два коня.