Читать «Измяната» онлайн - страница 16

Когато влязоха в караулното помещение, капитанът на крепостната охрана ги изгледа внимателно, след което каза:

— Скуайър Локлир, ако не се лъжа?

— Да, капитан Белфорд — отвърна Локлир и стисна десницата на капитана. — Запознахме се преди няколко месеца, когато минавах оттук на път за Северните земи.

— Спомням си — кимна капитанът с полуприкрита усмивка. Локлир се досети, че капитанът вероятно е дочул причината, поради която го бяха прокудили на север.

— Бих искал да се срещна с графа, ако има възможност.

— Сигурен съм, че с радост би ви приел, господине, но за съжаление той не е тук — отвърна старият воин. — Тръгна по работа начело на отряд цурани и ме остави аз да командвам парада.

— А графинята? — не се предаваше Локлир.

— Предполагам, че е слязла на пазар в града. — Граф Касуми бе женен за дъщерята на един от най-проспериращите ламутски търговци. — Ако питате мен, скуайър, щом е толкоз важно, най-добре да почакате някой от двамата да се прибере. Стига да не ви е нужна въоръжена охрана до някъде.

Локлир се намръщи.

— Тъкмо това смятах да поискам. Имам нужда от един отряд войници, който да ни придружи до Илит.

— Ще ми се да можех да ви услужа, скуайър, и хубаво щеше да е ако носехте със себе си подписана от принца заповед. Но трябваше да разпратя патрули към границата да гонят ренегати и съм останал почти без хора.

— Ренегати? — повтори Оуин.

Локлир не бе споменал нищо пред спътниците си за цуранските сиви воини.

— Чух някакви слухове.

Капитанът им махна да сядат. Оуин остана прав, тъй като в стаята имаше столове само за Локлир и Горат.

— Да бяха само слухове — въздъхна Белфорд. — Познавате ли цуранския магьосник Макала?

— Само по име — отвърна Локлир. — Очакваше се да пристигне в Крондор няколко седмици след като бях принуден да напусна града. Другите цурански Велики разправяха интересни неща за него, но успях да запомня само няколко от тях. Бил много влиятелен в Съвета на магьосниците, голям специалист по търговските въпроси и „културния обмен“ — както го нарече принцът — между империята на цураните и Кралството. Очакваха го с голямо нетърпение.

— Наистина е пристигнал — потвърди капитанът. — Беше тук преди няколко дни и се отби при графа. Това е обичай сред всички знатни цурани, тъй като бащата на нашия граф е важна личност в техния свят. Тъй че това е въпрос на дълг. — Старият капитан се почеса по брадата. — Цураните са малко смахнати на тема „дълг“, както научих по време на службата си при графа. Както и да е, останаха тук няколко дни — Макала и още неколцина Черни мантии, почетна гвардия, носачи, някои от които не са точно носачи, а опозорени воини на Империята.

— Сиви воини значи — каза Локлир. — Чувал съм. — Това вече обясняваше по какъв начин сивите воини са преминали през разлома — като носачи.

— Тях пратих да дирят моите момчета. Говори се, че са побягнали на изток. Ако са прехвърлили планините и са навлезли в Мъглива гора, никога няма да ги открием.

— Защо трябва да се вдига такъв шум? — намеси се Оуин. — Да не са роби, или каторжници?