Читать «Измяната» онлайн - страница 17

— Скуайър? — повдигна вежди капитанът.

— Това е синът на тимонския барон — обясни Локлир.

— Ясно — каза капитанът и се обърна, към Оуин. — Млади господине, на своя роден свят тези хора са поставени извън закона, което само по себе си не ми дава основание да ги преследвам. Но тук съвсем наскоро те откраднаха нещо, което е много ценно за Макала — някакъв особено рядък рубин. Той е, който вдига големия шум, та човек би си помислил, че самите богове са му го отпуснали назаем и трябва да го връща идната седмица. Ето защо графът, който е не само любезен домакин, но и цуранец по произход, което значи, че е свикнал да играе по свирката на онези с Черните мантии, ни накара да претършуваме хълмовете и да намерим тези копелдаци.

Локлир кимна усмихнато на Оуин, сякаш с това обяснението се изчерпваше напълно. Капитанът погледна към Горат, като че ли го подканяше и той да каже нещо, но тъмният елф мълчеше. Локлир не знаеше дали капитанът е познал, че е моредел, а и не виждаше смисъл засега да го представя.

— И за какво ще ви е нужен ескорт, ако не е твърде нахално да питам? — продължи капитанът.

— Напоследък срещнахме известни затруднения — отвърна Локлир. — Някой е наел квегански пирати да ни попречат да стигнем Крондор.

Капитанът се почеса отново по брадичката и потъна в кратък размисъл.

— Ето какво мога да направя — рече той. — Трябва да пратя един патрул до границата със Свободните градове. Мога да ви включа в него, докато свърне на запад, което е почти на половината път между Ламут и Зюн. Така ще ви осигуря поне частична закрила.

— Имам по-добра идея — заяви Локлир.

— Каква? — попита капитан Белфорд.

— Ако подберете трима от войниците ви да се представят за нас и да потеглят през южните градски порти, ние можем да се измъкнем тайно, да тръгнем на изток и като стигнем планините, да свием на юг за Крондор по планинския път, където никой няма да ни очаква.

— Примамка? — ухили се старият воин.

— От принца се научих на тези неща — похвали се Локлир. — Използваше ги доста по време на Войната на разлома. Та ако успеете да подмамите встрани тези, които ни търсят, докато стигнем другия край на планината, там вече ще бъдем в безопасност.

— Бих могъл да го организирам. — Капитанът погледна към Оуин и Горат. — Имам подходящи хора, които могат да изиграят ролите ви, дори един, който ще се представи за елф, стига да не си сваля качулката. — Той се надигна. — Ще пратя вечерния патрул да се отбие във вашия хан. Къде сте отседнали?

— „При Синьото колело“.

Бедфорд се ухили.

— Ханът на Сумани. Не позволявайте на веселяшката му физиономия да ви заблуди, той не си поплюва. Ако ви остане време, помолете го да ви демонстрира бойните си умения. Жалко, че не пожела да остане при нас на служба.

Капитанът излезе и след малко се върна.

— Погрижил съм се за всичко. Връщайте се в града, постарайте се да ви забележат. Приберете се в странноприемницата, преди да настъпи нощта, а аз ще пратя да ви оставят три коня в конюшнята. — Той подаде на Локлир парче пергамент. — Ето ви пропуска. Ако ви спрат моите хора на изток, това ще свърши работа.