Читать «Измяната» онлайн - страница 15

Локлир се усмихна.

— Не разбирам кой знае колко от търговия, но и друг път съм чувал, че приличала на войната. Какви са новините?

— Има ги много, както винаги. Миналия месец доста пътници се отбиха в Ламут. Предната седмица оттук мина група Велики. Говори се, че са зърнали и сиви воини от моя роден свят в градските околности.

— Сиви воини? — повтори Локлир. — Бездомници? Какво ще дирят чак тук, в Ламут?

Сумани сви рамене.

— Нищо чудно да са чули, че по тези места човек може да се издигне благодарение на познанията и уменията си и да не бъде съден по положението, което има по рождение. А може да търсят нови богатства? Кой би могъл да знае със сигурност, когато става въпрос за сиви воини? — По лицето на Сумани премина сянка.

— Какво има? — попита Локлир.

— Сетих се още нещо: разломът е под контрола на онези, които служат на Великите от Келеуан, а кралските войници охраняват вратата от тази страна. За да преминат, тези сиви воини е трябвало да имат документи или съмишленици сред охраната.

— Подкуп? — попита Локлир.

— Не е изключено. Представата за чест и достойнство в Кралството е различна от тази в моя свят. Но предателство от служителите на Великите? — Той поклати глава. — Това е невъзможно.

— Благодаря за сведенията — рече Локлир. — Ще си държа очите и ушите отворени.

Цуранецът се засмя.

— Смешни работи говориш — отбеляза той. — Ако мога пак да ти услужа с нещо, само ми дай знак.

Локлир кимна, взе светилника и се върна при спътниците си. Горат и Оуин станаха и го последваха на горния етаж, където им бяха отредили неголяма стая с четири легла и скромна подредба. Локлир даде знак на Оуин да преместят едно от леглата до вратата, за да я запречат в случай, че някой реши да ги нападне.

— Оуин — рече той, — ти ще спиш до прозореца.

— Защо? — попита младият мъж. — Там сигурно духа.

— Защото — отвърна бавно Локлир, — ако някой реши да влезе през прозореца, ще се спъне в теб и виковете ти ще ни предупредят.

Оуин изсумтя недоволно, загърна се по-плътно с наметалото и се изтегна на леглото. Горат вече си бе избрал легло. Локлир приседна на своето и духна пламъчето на светилника. Стаята потъна в мрак. Чуваха се гласове от съседните стаи и горния етаж, но мислите на Локлир бързо отлетяха другаде. Присъствието на чуждоземци и атаката на квеганците го безпокояха, както и вестите за появата на сиви воини в околностите на града, но умората и изтощението бързо го приспаха.

Глава 2

Измама

Войникът им махна с ръка.

— Можете да влезете.

Локлир поведе спътниците си през тесния коридор към вътрешността на замъка.

Бяха станали в ранни зори, за да изкатерят виещия се път до върха на хълма, но това само ги накара да осъзнаят колко правилно са постъпили, като бяха останали да прекарат нощта в града. Локлир усещаше смъдяща болка в раната, но след дълбокия сън и солидната закуска се чувстваше значително по-добре, отколкото вчера.