Читать «Измяната» онлайн - страница 14

Скрит в едно мазе, Локлир бе пропуснал заключителната част на битката, но след това бе чул предостатъчно разкази на очевидци, за да нарисува сравнително точна картина в представите си. Съществуваше някаква особена връзка между всички оцелели след битката при Сетанон, независимо от месторождението им, защото рамо до рамо цурани, поданици на Кралството и дори кешийски войници бяха прогонили моределите и техните съюзници, таласъмите, обратно в Северните земи.

— Това, което казах — обясни ханджията, може да се преведе като: Почести и за вашия дом и добре дошли в странноприемница „При синьото колело“.

— Синьото колело? Това не беше ли една от вашите цурански партии?

На лицето на ханджията отново се появи широка усмивка и зъбите му блеснаха. Черните му очи святкаха на светлините на свещите.

— Вие знаете толкова много за нас! — рече той и протегна ръка, както бе обичаят в Кралството. — Аз съм Сумани — добави той. — Ако има нещо, с което мога да ви бъда от полза, само ми кажете.

Локлир разтърси десницата на ханджията и отвърна:

— Стая за тази нощ, след като приключим с вечерята. Утре отрано трябва да сме в замъка по работа.

Мъжът с телосложение на бивш борец кимна.

— Имаш късмет, приятелю. Предната вечер щях да изразя съжаление и да ти откажа засрамено. Всичко беше заето, но тази сутрин една доста голяма група освободи повечето от стаите. — Той бръкна под тезгяха и извади тежък железен ключ. — На родния ми свят това щеше да е цяло състояние, тук е само инструмент.

Локлир кимна, защото бе чувал колко са редки и ценни металите на Келеуан. Взе ключа и попита:

— Голяма група, казваш?

— Аха — отвърна Сумани. — Чужденци. Квеганци, струва ми се. Говорът им ми се стори доста чудноват.

Локлир се огледа. Странноприемницата показваше явни признаци на заможност.

— И как един цурански войник стана ханджия в Ламут?

— След войната граф Касуми даде на тези от нас, които бяха изолирани от тази страна на разлома, възможността да заживеят като граждани на Кралството. След повторното отваряне на Коридора на световете той ни позволи да изберем — да останем или да се върнем в Шинцавайското имение на Келеуан. Повечето останаха, но някои напуснаха служба и се върнаха при бащата на Касуми лорд Камацу. Една малка група, между която и моята особа, се засели в Ламут. Нямах останали живи роднини у дома. — Той се огледа. — Да ти кажа правата, тук си живея по-добре, отколкото в моята родина. Там можех да стана фермер или ратай в Шинцавайското имение. — Той посочи през отворената врата на кухнята, където една едра жена приготвяше блюдата. — Тук си имам жена от Кралството. Роди ми две дечица. Животът е хубав. Членувам в градското опълчение, тъй че все още не съм забравил как се върти сабята. Да държиш странноприемница не е по-малко забавно, отколкото да си на война.