Читать «Измяната» онлайн - страница 13

— Така предположих и аз — каза Локлир.

Известно време се хранеха мълчаливо, а Дубал надигаше халбата с ейл. След това джуджето каза:

— Не сте ли срещали случайно по тия места някои от онези арменгарски ловци на чудовища от Севера?

— Ловци на чудовища ли? — повтори Оуин.

— Има предвид звероловците — обясни Локлир. — Веднъж срещнах един. — Споменът го накара да се засмее. Заедно с принц Арута бягаха от банда моредели и се натъкнаха на звероловец от Арменгар с неговата зверохрътка. Оказа се клопка, но пък ги спаси от преследващите ги моредели. — Не, мисля че малцината останали сега обитават хълмовете на север от Ябон.

— Защото в мината се е завъдил Брак Нур, та ни трябва някой, който да го улови. Бихме могли или да я прокопаем отново, или да прогоним чудовището, но и за двете сме твърде малко на брой.

— Какво е Брак Нур? — попита Оуин. — Не съм чувал за такова същество.

— По-скоро е досадно, отколкото опасно — обясни Дубал. — Доста е глуповато, повечето се придържат към най-дълбоките галерии под планините. Има приблизително човешка форма, но прилича на ходеща купчина камъни. Това му е скритата опасност, момче. Не можеш го видя, преди да си го настъпил по палците. Движенията им са бавни и несигурни, но инак са яки и с един удар трошат човешки череп. Този, нашичкият, мисля, се появи след едно свличане, но каквато и да е причината, вече се опита да сгащи някои от моите момчета. Прогонихме го, но нямаме нито време, нито сили, за да се справим с него напълно. Ако ви е доскучало, мога да ви взема с мен, а помогнете ли да се отървем от него, ще ви възнаградя.

— Възнаграждение? — попита Локлир. — Тази мелодия винаги звучи приятно за ухото, само дето този път нямаме време. С радост бихме ви помогнали, но трябва да бързаме на юг.

Дубал се надигна.

— Разбирам, Свършим ли с прокопаването на тунелите, ще се заемем с онова чудовище. Аз ще ида да се изопна, че утре ще трябва да ставам раничко. Радвам се, че пак се видяхме, скуайър, макар и в подобна компания. — Той погледна изпод вежди Горат. — Сполука на всинца ви.

— И на теб, Дубал.

След като се нахрани, Локлир отиде да си поговори със съдържателя.

Ханджията носеше туника, скроена по кралска мода, а панталоните му бяха затъкнати във високите ботуши от телешка кожа. Освен това се беше заметнал с дебело вълнено наметало, макар че в странноприемницата бе доста горещо.

— Да, господине? — обърна се той към Локлир с осезаем акцент, който прозвуча чудновато в ушите му.

— Почести за вашия дом — отвърна Локлир на цурански.

Мъжът се усмихна и отвърна нещо неразбрано. Локлир на свой ред се засмя и сви рамене.

— Съжалявам, но това бяха всички цурански думи, които зная.

Усмивката на ханджията се разшири.

— И това не е малко — рече той. — Вие не сте от Ламут.

— Вярно. Научих малко от езика ви при Сетанон.

— Аха — възкликна ханджията и кимна в знак, че е разбрал. Никой от онези, които бяха ходили в Сетанон, не говореше за случилото се там, най-вече защото никой не го разбираше. В разгара на битката страхотен катаклизъм бе прогонил и двете армии, на нашествениците и защитниците, далеч от града. Блесналата зелена светлина и появата на нещо в небето, последвана от разрушаването на градския център, бе парализирала повечето от хората, а някои бяха оглушали. Никой не знаеше със сигурност какво се е случило, но хората смятаха, че става дума за магия с грандиозни мащаби. Говореше се, че магьосникът Пъг, приятел на принца, имал пръст в тази работа, но и това не бе потвърдено.