Читать «Меч на съдбата» онлайн - страница 83

Лютичето не отговори. Преметнал лютнята на гръб, той се поклони ниско пред човека с белия богато обшит с мозайка от сребърни и златни нишки кафтан.

— Благородни Шапел…

Шапел спря и ги огледа. Гералт забеляза, че очите му са отблъскващо студени и са с цвят на стомана. Бледото му чело беше болнаво изпотено, на бузите му имаше неравни червени петна.

— Господин Даинти Бибервелт, търговец — каза той. — Талантливият господин Лютичето. И Гералт от Ривия, представител на толкова рядката понастоящем професия на вещерите. Среща на стари приятели? При нас, в Новиград?

Никой не отговори.

— Смятам за много неприятен факта — продължи Шапел, — че получих донос срещу вас.

Лютичето леко пребледня, а полуръстът изтрака със зъби. Вещерът не поглеждаше Шапел. Не откъсваше поглед от оръжията в ръцете на обкръжаващите фонтана мъже с кожени шапки. В повечето известни на Гералт страни изработването и притежаването на бич с шипове, наричан още майенски камшик, беше строго забранено. Новиград не правеше изключение. Беше виждал хора, ударени с такъв бич по лицето. Беше невъзможно да се разпознаят.

— Съдържателят на кръчмата „Острието на копието“ — продължи Шапел — имаше наглостта да ви обвини в заговор с демон, чудовище, което се нарича меняк или векслинг.

Никой не отговори. Шапел скръсти ръце на гърдите си и ги изгледа студено.

— Считам за свой дълг да ви съобщя за доноса. Съобщавам ви също, че въпросният кръчмар е хвърлен в тъмницата. Има основания да се предполага, че е бълнувал под влиянието на бира или водка. Какво ли не измислят хората! Първо, векслинги няма. Те са измислица на суеверни хора.

Никой не отговори.

— Второ, кой векслинг ще се осмели да се приближи до вещер — усмихна се Шапел — и ще остане жив след това? Прав ли съм? Така че доносът на кръчмаря би бил достоен само за подигравки, ако не беше една съществена подробност.

Шапел поклати глава и направи ефектна пауза. Вещерът чу как Даинти бавно издишва въздуха, поет при дълбокото вдишване преди това.

— Да, една съществена подробност — продължи Шапел. — А именно, че си имаме работа с ерес и светотатство. Защото е известно, че нито един, абсолютно нито един векслинг, както и всяко друго чудовище, не може да припари до стените на Новиград, тъй като в деветнайсетте му храма гори Вечният огън, чиято свята сила ни пази. Този, който твърди, че е видял векслинг в „Острието на копието“, на разстояние един хвърлей камък от главния олтар на Вечния огън, е кощунствен еретик и е длъжен да се откаже от твърдението си… Ако не пожелае да се откаже, ние ще му помогнем съобразно силите и възможностите си, които, повярвайте, винаги са ни под ръка в тъмниците. Както виждате, няма за какво да се безпокоите.

Израженията на Лютичето и полуръста говореха за абсолютно обратното.

— Няма за какво да се безпокоите — повтори Шапел. — Можете да напуснете Новиград безпрепятствено. Няма да ви задържам. Но съм принуден да настоя, да не разказвате на никого за достойните за съжаление измишльотини на кръчмаря и да не коментирате това произшествие. Всички изказвания, подриващи божествената сила на Вечния огън, без значение с какво намерение са направени, ще бъдат смятани от нас, служителите на църквата, за ерес с всички произтичащи от това последствия. Уважавам личните религиозни убеждения на поета, търговеца и вещера. Няма значение какви точно са те. Вярвайте в каквото искате. Ваша си работа. Аз проявявам търпимост, докато се почита Вечният огън и не се кощунства против него. А ако някой светотатства, нареждам да го изгорят на клада — и точка по въпроса. В Новиград всички са равни пред закона. И той е един и същ за всички: който кощунства против Вечния огън отива на кладата, а имуществото му се конфискува. Но достатъчно за това. Повтарям, можете без проблеми да напуснете Новиград. Най-добре…