Читать «Меч на съдбата» онлайн - страница 85

— Може и да имаш право — отговори спокойно Шапел. — Прекалено много теоретизираме. Що се отнася до практиката, виждам, че е безсмислено да очаквам сътрудничество. Може би това е за добро? Във всеки случай, надявам се, че няма да стане повод за конфликт между нас.

— И аз се надявам — отвърна Гералт.

— Нека гори в нас тази надежда, Гералт от Ривия. Знаеш ли какво представлява Вечният огън? Неугасим пламък, символ на съществуването, път, посочен в мрака, предвестник на прогреса, на едно по-добро утре. Вечният огън, Гералт, е надежда. За всички без изключение. Защото съществува нещо общо… За теб, за мен… за останалите… И то е именно надеждата. Помни това. Приятно ми беше да се запознаем, вещерю.

Гералт се поклони безмълвно. Шапел го гледа секунда, после се обърна и тръгна през площада, без да поглежда към ескорта си. Хората му, стиснали бичовете с шипове, тръгнаха след него под строй.

— О, майчице — завайка се Лютичето, поглеждайки плахо отдалечаващите се мъже. — Е, провървя ни. Стига това да е краят. Стига сега да не ни хванат…

— Успокой се — каза вещерът. — И престани да стенеш. Нищо не е станало.

— Знаеш ли кой беше това, Гералт?

— Не.

— Шапел, наместник по въпросите за безопасността. Тайната служба на Новиград е подчинена на църквата. Шапел не е свещенослужител, но той е сивият кардинал на йерарха, най-могъщият и най-опасен човек в града. Всички, дори Съветът и гилдиите, треперят пред него, защото той си е чист негодник, заграбил властта, паяк-кръвопиец. Макар и скришом, из града се говори за делата му. Безследно изчезнали хора, фалшиви обвинения, изтезания, тайни убийства, терор, изнудване и най-обикновени грабежи. Принуди, мошеничества и афери. О, Богове, в хубава история ни забърка, Бибервелт.

— Престани, Лютиче — изсумтя Даинти. — Има ли от какво да се страхуваш? Никой няма да пипне трубадур. По непонятни причини се ползвате с неприкосновеност.

— Един неприкосновен поет — простена Лютичето, пребледнял още повече — в Новиград също може да попадне под колелата на някоя каруца, да се отрови с риба или да полети в някой ров. Шапел е специалист по такива нещастни случаи. Според мен е невероятно, че изобщо разговаря с нас. Ясно е, че не би го направил, ако си нямаше причина. Нещо замисля. Ще видите, че ще ни забърка в нещо, ще ни приберат и законно ще ни подложат на изтезания. Така се прави тук!

— В думите му — обърна се полуръстът към Гералт — има много истина. Трябва да сме предпазливи. Как може светът да търпи такива негодници като Шапел! А от колко години говорят, че е болен, че има високо кръвно, и всички го чакат да умре…

— Млъкни, Бибервелт — прошепна изплашено трубадурът, озъртайки се. — Някой ще чуе. Вижте как ни зяпат всички. Хайде, да се махаме оттук. И ви съветвам да се отнесем по-сериозно към думите на Шапел за метаморфа. Аз, например, през живота си не съм виждал никакъв метаморф и ако трябва, ще се закълна в това пред Вечния огън.

— Вижте — обади се изведнъж полуръстът, — някой там бърза към нас.

— Да бягаме! — призова Лютичето.