Читать «Меч на съдбата» онлайн - страница 28
Анджей Сапковски
— Йен — простена вещерът. — Направи нещо… По дяволите, кажи някое заклинание!
— Как? — възкликна тя гневно и сподавено. — Нали вися!
— Освободи едната си ръка!
— Не мога!
— Хей! — извика отгоре Лютичето. — Държите ли се? Хей?
Гералт не счете за нужно да потвърждава очевидното.
— Давайте въже! — закрещя Лютичето. — По-бързо, да ви вземат дяволите!
Около трубадура се появиха Секачите, джуджетата и Гиленстерн. Гералт чу тихите думи на Бохолт:
— Почакай, певецо. Тя сега ще падне. Тогава ще издърпаме вещера.
Йенефер засъска като змия, увиснала на гърба на Гералт. Ремъкът се впи болезнено в гърдите му.
— Йен! Можеш ли да намериш опора с крака? Можеш ли да направиш нещо с краката си?
— Да — изстена тя. — Да ритам…
Гералт погледна надолу към реката, кипяща между острите камъни, в които се удряха няколко греди от моста, един кон и труп с яркото облекло на Цайнгорн. Отвъд скалите, в изумрудената прозрачна паяжина, се виждаха вретенообразните тела на огромни пъстърви, които лениво плуваха по течението.
— Държиш ли се, Йен?
— Все още… да.
— Пресегни се. Трябва да намериш опора.
— Не… мога…
— Дайте въже! — викаше Лютичето. — Какво, оглупяхте ли? Ще паднат и двамата!
— Може би ще е за добро? — рече замислено невидимият Гиленстерн.
Мостът изскърца и се спусна още по-надолу. Пръстите на Гералт, стиснали дръжката на камата, започнаха да отмаляват.
— Йен…
— Млъкни… и престани да се въртиш…
— Йен?
— Не ме наричай така…
— Ще издържиш ли?
— Не — отвърна тя студено. Вече не се бореше, висеше на гърба му като мъртъв, безсилен товар.
— Йен?
— Млъкни.
— Йен. Прости ми.
— Не. Никога.
Нещо се плъзна надолу по гредите. Бързо. Като змия.
Излъчващо студена светлина въже се заизвива като живо и докосна с подвижния си край врата на Гералт. Придвижи се под мишниците му и се завърза в хлабав възел. Магьосницата под него застена, поемайки си въздух. Гералт беше сигурен, че тя ще заплаче. Но грешеше.
— Внимавайте! — извика отгоре Лютичето. — Изтегляме ви. Нишчука! Кенет! Дърпайте ги нагоре!
Болезнено дърпане, душещ натиск на опънатото въже. Йенефер въздъхна тежко. Издигнаха се бързо, като коремите им се триеха в грапавите греди.
Горе Йенефер се изправи първа.
VII
— От целия обоз — каза Гиленстерн — спасихме само един фургон, кралю, без да смятаме каруцата на Секачите. От отряда оцеляха само седем стрелци. От другата страна на пропастта вече няма път, само сипей и гладка скала, толкова може да се види оттук. Не се знае дали е оцелял някой от останалите, когато мостът рухна.
Недамир не отговори. Ейк от Денесле стоеше пред краля, вперил в него трескаво пламтящите си очи.
— Преследва ни гневът на боговете — каза той, вдигайки ръце. — Съгрешихме, кралю Недамир. Това беше свещен поход, поход срещу злото. Тъй като драконът е зло, всеки дракон е въплъщение на злото. Аз не минавам покрай злото с безразличие, аз го стъпквам с крака… Унищожавам го. Както повеляват Боговете и Свещената книга.