Читать «Меч на съдбата» онлайн - страница 157

Еитне продължаваше да мълчи.

— Сбогом, Цири. — Гералт се свлече на колене и прегърна момиченцето. Раменете на Цири затрепериха още по-силно. — Не плачи. Нали знаеш, че тук не може да ти се случи нищо лошо.

Цири подсмръкна. Вещерът се изправи и се обърна към младата дриада:

— Сбогом, Браен. Бъди здрава и се пази. Оцелей, Браен, живей толкова дълго, колкото и дървото ти. Колкото и Брокилон. И още нещо…

— Да, Гвинблейд? — Браен вдигна поглед и очите й проблеснаха влажно.

— Лесно е да се убива с лък, момиче. Толкова лесно е да дръпнеш тетивата и да си помислиш: това не съм аз, а стрелата. Кръвта на това момче не е по ръцете ми. Стрелата го уби, не аз. Но стрелата не сънува нищо нощем. Дано и ти да не сънуваш. Сбогом, Браен.

— Мона… — произнесе неразбираемо Браен. Чашата в ръцете й трепереше, а прозрачната течност се плискаше в нея.

— Какво?

— Мона — простена тя. — Аз съм Мона. Госпожо Еитне! Аз…

— Достатъчно! — рече рязко Еитне. — Достатъчно! Овладей се, Браен!

Гералт сухо се засмя.

— Ето го твоето предопределение, Горска господарке. Уважавам твоето упорство и твоята борба. Но знам, че скоро ще се бориш сама. Последната дриада на Брокилон, която изпраща на смърт девойки, още помнещи истинските си имена. И все пак ти желая щастие, Еитне. Сбогом.

— Гералт — прошепна Цири. Седеше все така неподвижно, с наведена глава. — Не ме оставяй… Сама…

— Бели вълко — каза Еитне и прегърна прегърбените рамене на момичето. — Непременно ли трябваше да чакаш тя да те помоли? Да те помоли да останеш с нея до края? Защо я изоставяш в такъв момент? Оставяш я сама? Къде смяташ да избягаш, Гвинблейд? И от какво?

Цири наведе главата си още повече. Но не се разплака.

— До края? — кимна Гералт. — Добре, Цири. Няма да бъдеш сама. Аз ще бъда с теб. Не се страхувай от нищо.

Еитне взе чашата от треперещите ръце на Браен и я вдигна.

— Умееш ли да четеш Старите руни, Бели вълко?

— Умея.

— Прочети какво е гравирано на чашата. Това е чаша от Краг Ан. От нея са пили крале, които вече никой не помни.

— Duettaeann aef cirran Caerme Gleaddyy. Yn a esse-ath.

— Знаеш ли какво означава?

— „Мечът на предопределението има две остриета… Едното от тях си ти.“

— Стани, дете на Старата кръв! — В гласа на дриадата прозвуча заповед, която не можеше да не се изпълни, на която не можеше да не се подчиниш. — Пий. Това е Водата на Брокилон.

Гералт прехапа устни, гледайки в сребристите очи на Еитне. Не поглеждаше към Цири, която бавно поднасяше устните си към ръба на чашата. Вече беше виждал това, много отдавна. Конвулсии, гърчове, невероятен, ужасяващ, бавно угасващ вик. И пустота и апатия в бавно отварящите се очи. Вече беше виждал това.