Читать «Меч на съдбата» онлайн - страница 101

Наложи се да се откажат от първоначалния план да посетят близките села, в които вещерът се надяваше да намери работа. Вместо това тръгнаха към морето, към Бремерворд. За съжаление вещерът не намери друга работа освен малко обещаващата любовна интрига между княз Агловал и русалката Шееназ. Вече бяха изяли златния пръстен на Гералт и брошката с александрит, която трубадурът някога беше получил за спомен от една от многобройните си приятелки. Нещата не отиваха на добре. И все пак вещерът не се сърдеше на Лютичето.

— Не, Лютиче — каза той. — Не ти се сърдя.

Лютичето не повярва, ако можеше да се съди по мълчанието му. Вещерът потупа коня по гривата и за пореден път порови из дисагите. Знаеше, че там няма нищо, което да може да се продаде. Ароматът на храна, който бризът донасяше от съседната кръчма, започваше да става непоносим.

— Маестро! — извика някой. — Хей, маестро!

— Слушам — обърна се Гералт. От спрялата до тях двуколка, теглена от две магарета, се измъкна дебел, солиден мъж с филцови ботуши и тежка шуба от вълча кожа.

— Ъъъ… Такова… — обърка се дебелият, приближавайки се. — Аз не вас, господине… А маестро Лютичето…

— Ето ме — изпъчи се гордо поетът, намествайки шапката си с перо от чапла. — Какво искате, добри човече?