Читать «Императорската перла» онлайн - страница 69

В този миг блесна светкавица, последвана от тътен, и Ку побърза да добави:

— Насам, моля! — и бързо ги въведе в къщата.

По лъкатушния коридор стигнаха до библиотеката в задната част на големия дом. Когато съдията прекрачи прага на библиотеката, със задоволство отбеляза, че помещението е точно както си го спомняше предната вечер. Шест големи стенни свещника, разположени два по два между четирите прозореца осветяваха просторната, оскъдно мебелирана стая. Вляво от вратата имаше голям скрин с изискано подредени прекрасни образци старинен порцелан и чуждоземско стъкло. Стената вдясно беше до тавана в полици, затрупани с книги и ръкописни свитъци. Дебел син килим застилаше пода. В средата имаше тежка квадратна маса от лакиран абанос и четири стола също абаносови. Доктор Пиен и господин Куан седяха около кръглата масичка за чай в най-далечния ъгъл вдясно от последния прозорец.

Двамата веднага се изправиха и пристъпиха да поздравят съдията, като доктор Пиен се подпираше на бамбуков бастун. Съдията Ди със задоволство забеляза, че продължителното чакане в задушната библиотека доста е изнервило двамата мъже. В светлината на свещите лицата им изглеждаха изпити, тънките им летни роби лепнеха за изпотените плещи.

— Моля, господа, седнете — ведро ги подкани съдията. — Радвам се, че изглеждате по-добре, докторе. Но все пак трябва да внимавате, не ходете много — съдията седна до масичката за чай и продължи:

— Много съжалявам, че се наложи толкова да ме чакате, но нали знаете как е в съдилището… — и като се обърна към господин Ку, пресече пороя от любезности, които той занарежда под нос, с думите:

— Сержант Хун ще помогне на вашия домоуправител за сервирането на чая, господин Ку. Доста е задушно тук, но добре, че не сте вдигали щорите на прозорците. Както ми се струва, скоро ще се извие страхотна буря. Общо взето, нямаме основание да се оплакваме от тукашния климат. Като си помисля колко са люти зимите на север…

И продължиха в същия дух с нищо незначещи любезности, докато домоуправителят и сержант Хун поднасяха чая. Съдията отпи и отбеляза широко усмихнат:

— Чаят наистина е превъзходен, господин Ку. Всъщност така и се очаква в дома на човек с толкова изискан вкус!

Доброто настроение на съдията Ди видимо приповдигна духа и на останалите. Доктор Пиен изтри капчиците пот от челото си и запита:

— Има ли нещо ново около разбойника, който ме нападна, ваше превъзходителство?

— Още не, доктор Пиен, но хората ми са по следите му. Не се тревожете, ще го пипнем.

— Най-искрено съжалявам, че покрай мен тревогите ви се увеличават — с покаяние в гласа изрече доктор Пиен.

— Сигурно си имате достатъчно притеснения с това ужасно убий… — докторът се сепна насред думата, хвърли светкавичен поглед към Ку и се поправи: — С другите, по-сериозни дела.

— Да, наистина съм претрупан. А това ме подсеща за причината да ви поканя на настоящия разговор. Господа, помолих ви да се видим, защото ми е нужен вашият съвет — той се обърна към Ку и продължи: — Надявам се, ще ме извините, задето реших да се съберем тук у вас в дните на траур, когато домът ви е потънал в скръб. Но доколкото сте лично засегнат от ужасната трагедия, надявам се, че… — и продължи, без да се доизкаже, щом Ку сведе опечален глава: