Читать «Императорската перла» онлайн - страница 67

Роберт ван Хюлик

Съдията Ди замълча. Остана известно време заслушан в засилващия се тътен на бурята. Този път като че ли беше съвсем наблизо.

— А защо Куан е идвал снощи на гемията ви, ваше превъзходителство? — запита сержантът.

— И аз се питам същото, Хун. Обяснението вероятно е желанието му недвусмислено да се засвидетелства, че по време на състезанията е бил в града и че се е върнал в Мраморен мост едва късно през нощта. Моряците на неговата джонка са били пияни, Сун — болен, така че е трудно да се проследи къде точно е ходил Куан. Тъй или инак, Куан задига плочката от доминото, предава я на Ся, после се връща бързо в Мраморен мост. По-късно през нощта отново се среща там със Ся и Ся му съобщава, че всичко е отишло по дяволите: наложило се е да убие Кехлибар и е взел само златото, защото моята поява му е попречила да претърси павилиона за перлата. Куан съжалява за пропуснатите часове с Кехлибар, но пък (което за него вероятно е далеч по-важно) е спечелил десет кюлчета злато. Оттук насетне историята продължава, както и при другите версии: Куан убеждава Ся да иде в пустата къща тази сутрин преоблечен като дърводелец, за да претърси навсякъде за перлата. Самият Куан има напълно основателна причина да бъде там, нали си е уговорил среща с доктор Пиен? След като Ся претърсва целия павилион, Куан го убива. Последното убийство — на старата сводница, е станало както при версиите за Ку и Пиен. Това е.

Съдията Ди избърса лицето си с нов пешкир, а сержант Хун последва примера му. В малкия кабинет беше непоносима задуха. След малко Хун отбеляза:

— Една дреболия в защита на Куан е това, че му прилоша, когато видя трупа на Ся. Не е лесно да се преструваш, че повръщаш така.

Съдията сви рамене.

— Куан учтиво ни обърна гръб, а точно тогава цялото ни внимание бе насочено към прискръбното откритие. Куан спокойно може да си е бръкнал с пръст в гърлото!

На вратата се почука и влезе началникът на стражата.

— Наложи се дълго да почакам, ваше превъзходителство — поде той с доволна усмивка, — но намерих господин Куан. Капитанът на джонката ми каза, че двамата с господин Сун отишли в града на пазар веднага след като обядвали. Господин Сун се върна сам и обясни, че господин Куан останал в квартала при канала. Веднага отидох там, открих го в една малка аптека и го докарах тук. Сега чака в стаята на охраната.

— Чудесно! Къде е доктор Пиен?

— Докторът и съдебният лекар пият чай в архива, ваше превъзходителство. Докторът диктува показанията си за покушението. Ето и писмените показания на господин Ян. Той се върна в магазина си.