Читать «Императорската перла» онлайн
Роберт ван Хюлик
Роберт ван Хюлик
Действащи лица
Глава I
Глава II
Глава III
Глава IV
Глава V
Глава VI
Глава VII
Глава VIII
Глава IX
Глава X
Глава XI
Глава XII
Глава XIII
Глава XIV
Глава XV
Глава XVI
Глава XVII
Глава XVIII
Глава XIX
Глава XX
Послепис
info
Роберт ван Хюлик
Императорската перла
Действащи лица
В китайския език фамилното име (отпечатано тук с главни букви) винаги предшества собственото
ДИ Жендзие
съдия на Пуян, окръг в Централен Китай, през който минава Големият канал
ХУН Лян
негов доверен помощник, сержант в съдилището
ПИЕН Дзя
лекар
ТУН Май, СЯ Куан
нередовни студенти по литература
КУ Юанлян
богат колекционер на антики
Госпожа КУ наречена Златен Лотос
негова първа съпруга
КЕХЛИБАР
негова втора съпруга, бивша робиня
ЯН
собственик на антиквариат
КУАН Мин
търговец на лекарства от столицата
ШЪН Ба
старейшина на гилдията на просяците
Госпожица ЛЯН или ГОРСКА ТЕМЕНУЖКА
съдържателка на тренировъчна зала; монголското й име е Алтан Цецег Катун — Принцеса Златен Цвят
Глава I
Сянка пробягва по челото на богинята; един стар монах отказва подкуп
Един висок мъж запали благоуханна пръчица пред олтара на речната богиня. След като я забоде в бронзовия свещник, мъжът вдигна поглед към ведрото лице на статуята в човешки ръст, озарено от трепкащата светлина на единствения газен светилник, който висеше от опушените мертеци на малкия храм. Устните на богинята сякаш бяха разтегнати в едва доловима усмивка.
— Радвай се — горчиво изрече мъжът. — Тогава ми я отне тъкмо когато се канех да разплискам кръвта й пред теб. Но за тази вечер съм ти избрал нова жертва, подготвена, както трябва. Този път ще…
Той млъкна и тревожно се озърна към стария монах в протъркано кафяво расо, седнал при входа на храма. Възрастният мъж се бе вторачил за миг в обкичения с пъстроцветни фенери речен бряг, после отново се сведе над молитвеника си. Очевидно не обръщаше никакво внимание на самотния посетител.
Мъжът отново вдигна очи към богинята.
Ваятелят умело бе използвал естествената структура на дървото, от което бе направена статуята, за да подчертае гънките на наметката, която се спускаше от заоблените й рамене. Богинята седеше, кръстосала нозе, върху пищен лотосов цвят с безчет листчета. Лявата й длан лежеше в скута, дясната бе вдигната в благослов.
— Красива си! — с дрезгав глас прошепна мъжът, вперил нетрепкащи очи в застиналото лице над себе си. — Но кажи ми защо всяка красота носи зло? Защо изкушава, мами с престорено свенливи усмивки и коси погледи, а после отритва? Отритва с убийствено пренебрежение и подигравка и след като порази жертвата си, я преследва во веки… — мъжът се вкопчи в ръба на олтара с безумен блясък в широко отворените си очи. — Справедливо е такива да бъдат наказвани — изръмжа заплашително той. — Справедливо е ножът да прониже измамните им сърца и да бъдат проснати голи на олтара пред теб, справедливо е…
Той се сепна. Стори му се, че за миг бръчка набразди гладкото чело на богинята точно при перлата, проблясваща в средата му. После въздъхна с облекчение и изтри потта от лицето си. Това бе само сянката на нощна пеперуда, прелетяла край светилника.
