Читать «Императорската перла» онлайн - страница 68

Съдията хвърли поглед на двата документа. Подаде ги на сержанта и попита началника:

— Хората ти заловиха ли нападателя?

Лицето на началника помрачня.

— Не, ваше превъзходителство. Разпитаха кого ли не по улица „Полумесец“, претърсиха всяко кътче, където можеше да се е скрил, но не откриха и следа от престъпника.

Началникът тревожно погледна съдията, очаквайки да бъде смъмрен. Но съдията Ди само подръпна безмълвно бакенбардите си и след малко каза:

— Предай на господин Куан, че няма да мога да го приема веднага, защото искам да присъстват и господин Ку и доктор Пиен. Държа разговорът ни да бъде неофициален, поради което реших да го проведа в дома на господин Ку. Там е много по-удобно. Прати хора да отнесат доктор Пиен и господин Куан в дома на господин Ку със закрит паланкин. Кажи на господин Ку, че искам да се срещнем в библиотеката му. Кажи му още, че ще дойда, когато приключа с няколко рутинни задължения тук. Запомни ли всичко? — началникът се поклони раболепно, а съдията продължи: — След като оставиш господин Куан и доктор Пиен, върни се незабавно за нови наставления.

Началникът излезе, а сержант Хун попита нетърпеливо:

— Негово превъзходителство очаква при кръстосан разпит виновникът сам да се издаде, така ли?

— Така поне се надявам. А сега имам задача за теб, Хун. Трябва ми една дървена ръка.

— Дървена ръка ли?

— Да. Отскочи до господин Ян и го попитай дали не може да ни услужи. В магазина му не може да не се търкаля някоя счупена ръка от будистка статуя. Обикновено ги правят от отделен къс дърво и после ги добавят към статуята. Трябва ми лява длан, колкото човешка или по-голяма. Нека да я боядиса в бяло, а на показалеца й да надене медна халка с някакъв евтин червен камък. Обясни на господин Ян, че ръката ми трябва като веществено доказателство при срещата с доктор Пиен и господин Куан, която ще се състои довечера в библиотеката на господин Ку.

Мълния озари облепения с хартия прозорец, последва оглушителен гръм. Съдията Ди додаде:

— Иди със закрита носилка, Хун, да не те намокри дъждът. Като се върнеш, ще ти обясня какво съм намислил.

Глава XVI

Четирима мъже си говорят в една полутъмна стая; две бели ръце се показват от мрака

Вече бе мръкнало, когато изпотените носачи свалиха от раменете си официалния паланкин на съдията Ди в предния двор. По стрехите околовръст бяха окачени шест огромни фенера от промазана хартия с големи червени надписи „Дом Ку“. Светлината им озари разтревоженото лице на Ку Юанлян, който се спусна към паланкина, придружен от домоуправителя си. Двамата очакваха от часове в двора пристигането на магистрата.

Съдията Ди слезе от носилката, след него и сержант Хун. Господин Ку ги посрещна с дълбок поклон. Съдията кимна и го заговори приветливо:

— Съжалявам, но неотложни служебни дела ме задържаха в трибунала, господин Ку. Предполагам, че господин Куан и доктор Пиен са вече тук?

— Да, ваше превъзходителство. Започнахме да се тревожим, опасявахме се да не би бурята да ви е настигнала по пътя.